Любов Куртева, 3-и курс, Българска филология, носител на поощрителна награда

Атрактивното лингвистично събитие на Пловдивския университет, познато като Олимпиада по морфология на съвременния български език, енергизира мисловните пространства на десетки участници. В поредното й издание наскоро те трябваше да приложат познанията си в сферата на имената и глаголната морфология, на морфологията на неизменяемите думи, на словообразуването като изобретателен процес.

Какви усещания предизвиква Олимпиадата, кое затруднява, защо е различна и как я дефинират отличените, се насочихме да разберем от www. novoplovdiv.com. Потърсихме призьорите и ви срещаме с тях.

За мен беше, от една страна, нещо добре познато, защото и преди съм се явявала на такъв тип състезания, от друга – нещо съвсем непознато, защото това беше първото ми такова участие в университета. А чувството…То беше някак странно. Странно, защото беше необичайно да чувствам притеснение, тъй като не приемах олимпиадата като състезание, а по-скоро като поредното упражнение по морфология. Радвам се, че имах смелостта да се явя и че го направих. И определено не беше като на състезание, а  адски забавно въпреки съсредоточените погледи на участниците.

Морфологията в олимпийския вариант не е по-трудна от познатия тип задачи. Доста интересно е, а самата олимпиада не е като изпит.

Най-голяма концентрация изисква глаголната морфология. Повярвайте ми, колкото и „екзотичен” да изглежда, българският глагол не е от най-лесните. Дори смея да кажа, че е най-трудната част от нашия език. . Образуването на преизказните съответствия на дадените глаголни форми поне за мен затруднява най-много. Оприличавам олимпиадата на глагол.  Колкото лесна и приятна да изглежда (сякаш крие отговорите във въпросите ), толкова и те изненадва – типичен глагол.

Искам да изкажа благодарности към проф. д.ф.н. Иван Куцаров и доц. Куцаров за възможността и удоволствието, което успях да изпитам от морфологията.