Ружа Чучури, 3-и курс, Български език и новогръцки език, носител на поощрителна награда

Атрактивното лингвистично събитие на Пловдивския университет, познато като Олимпиада по морфология на съвременния български език, енергизира мисловните пространства на десетки участници. В поредното й издание наскоро те трябваше да приложат познанията си в сферата на имената и глаголната морфология, на морфологията на неизменяемите думи, на словообразуването като изобретателен процес.

Какви усещания предизвиква Олимпиадата, кое затруднява, защо е различна и как я дефинират отличените, се насочихме да разберем от www. novoplovdiv.com. Потърсихме призьорите и ви срещаме с тях.

 Усещането да си на олимпиада по морфология, трудно може да се опише с една дума. Това е чувството, което изпитва детето, когато за пръв път хване бенгалски огън. В началото го е страх, но по-късно започва да се забавлява. Ако трябва да оприлича олимпиадата на някоя част на речта, то това би бил глаголът-колкото повече го опознавам, толкова по-малко плашещ ми се струва. Но като се замисля, едва ли бих оприличила глагола на бенгалски огън, ако нямах такива изключителни преподаватели, каквито са доц. Куцаров и доц. Чакърова.

Би било страхотно,  ако и други дисциплини предлагаха и такъв начин за оценяване. От една страна, присъства състезателният елемент, от друга- всеки може да провери знанията си, без да се притеснява от евентуалната оценка. Олимпиадата наистина е нещо, от което само може да спечелиш.

Както всички, и аз срещнах някои трудности. Първата беше с неизменяемите части на речта, не за друго, а защото много си приличат. Втората беше с образуването на нови думи. Оказа се, че задачата, която смятам за най-интересна, бе тази, която ме накара и да се замисля най-много (най-вече дали думата, която съм на път да напиша, наистина съществува). Важно е също да отбележим, че без познаването на семантиката на думите  едва ли бихме се справили със задачите. Все пак как иначе бихме могли да определим корена на думата „облак“?