Обобщават за „езика на омразата“ след двугодишно изследване

heityrski-diskurs

Резултати от свое изследване на „езика на омразата“ днес на научна конференци млади изследователи от катедра „Социология и науки за човека“ към Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

 Форумът е на тема „Езикът на омразата – хейтърският дискурс и отношението към Другия“ и е посветен на двугодишен проект със същото име, финансиран по програма „Млади учени“ от поделение „Научни и приложни дейности“ на ПУ „Паисий Хилендарски“.

 Перманентните кризи и серийно произвежданите форми на несигурност, наблюдавани в българското общество във връзка с бежанците, ромите, мигрантите, е онзи тласък, който насочва младите изследователи към проблематизиране на хейтърския дискурс. Като симптом за социална нетолерантност и дискриминация, хейтърството се свързва със същностно негативно отношение към Другостта и Различността.

 Екипът тръгва от изходната предпоставка, че кризата в социалните взаимодействия и начините на обживяване на един с-Поделен свят, неминуемо се мултиплицират в начините на обговаряне – експлицитно или неексплицитно – на отношението към тях. Като социален феномен, наблюдаван в реалните социални взаимоотношения, негативното говорене се отлива в дискурсивните практики, конструирайки определени социални връзки и противопоставяния, структурирайки позиции на социално изключване и неравенство, утвърждавайки и преутвърждавайки социалните разделения и пропастите между „нас“ и „тях“.

 Негативното практическо формулиране на Другия като неравноценен, стигматизиран, дехуманизиран и т.н., е именно онова „хейтърско“ говорене, което се дефинира като „език на омразата” и което екипът превръща в предмет на своите изследвания. Водещите въпроси са как това „говорене” е симтоматично за начина, по който възприемаме Другия и Различния, кои са условията за възможност на хейтърските дискурсивни практики спрямо Другостта и как „езикът на омразата“ конструира и конституира различия, трудни за превъзмогване от агентите. Така изследователското поле логично се конструира около проблема за различните механизми на “вършене“ на хейтърство в дискурсите (всекидневни, политически, медийни, институционални), които могат да бъдат емпирично наблюдавани в българското общество днес.

 Разработената аналитична и методологична изследователска рамка е приложена към изследване на „езика на омразата“ от различните участници в политическото и медийното поле по време на предизборната кампания през 2015 г., за да се проследи начинът, по който отношението „ние – те“ бива прокарано и видоизменяно спрямо различните групи в медийния и всекидневния дискурс. Направените анализи на архива от емпирични данни показват как хейтърският дискурс служи за възпроизвеждане на различията, пораждащи ефекти на неравноценност и социални неравенства отново и отново.

 Именно по този начин младите изследователи постигат своята, зададена още в проектното предложение, гражданска цел: да се „въоръжат” с обективни аргументи, с които да се намесят като социално и граждански ангажирани „експерти” в „процеса на вземане на решения”: изследователска и гражданска позиция, която им позволява, разбирайки механизмите на „вършене“ на хейтърство в дискурса, да работят за ограничаване на неговото производство и възпроизводство, което е техният граждански патос.