„Изкуството на превода“ и „Прозата на европейския декаданс“

krygla masa nb ivan vazov
Снимка: Тодор Ненов 

„Изкуството на превода“ разглеждаха на Кръгла маса в НБ “Иван Вазов“. Форумът е по проект на СНЦ „Писалка и перо“ „Литературен ренесанс в Пловдив“ в партньорство с Народна библиотека „Иван Вазов“ и  част от Програмата на Пловдив – европейска столица на културата 2019. „Изкуството на превода“ се проведе в седмицата на литературния фестивал „Пловдив чете“.

Преподаватели, преводачи, литературни критици, представители на издателства, библиотекари от Пловдивска област, граждани участваха в Кръглата маса. Представени бяха резултатите от реализираните през 2018  два конкурса за превод на художествени текстове от немски и италиански език за ученици и млади хора. Даниела Такова, завеждащ Немската читалня, и Борис Минков, преподавател и преводач, запознаха участниците с критериите за оценка на преводите и резултатите от конкурса за превод от немски език, а д-р Наталия Христова, преподавател и преводач, с резултатите от конкурса за превод от италиански език и с основните принципи на качествения превод.
За новите заглавия на преводна европейска литература говори Надя Фурнаджиева, собственик на издателство „Летера“.
Статистиката на четенето на европейските автори в Народна библиотека „Иван Вазов“  беше проучена и представена от библиотекарите Петя Кехайова и Радка Анчева. В изследването те отбелязаха по-засилен интерес през 2018  към балканските автори. На вниманието на участниците бяха библиографските проучвания на съвременна европейска художествена литература, които библиотекарите са подготвили в хода на проекта.
„Прозата на европейския декаданс“ бе мотото на дискусията, в която взеха участие Веселин Праматаров, директор на издателството, преводачите Здравка Петрова и Анета Данчева-Манолова и съставителят на поредицата Тодорка Минева. Дискусията се проведе въз основа на вече реализираната поредица на издателство СОНМ със същото име, в рамките на която през 2017-2019 г. бяха представени знакови произведения на малко познати на българския читател европейски класици от началото на   XX век. Акцентни се оказаха  руският символист Фьодор Сологуб – „Тежки сънища“, прев. Здравка Петрова, холандецът Луи Куперюс – „Психея“, прев. А. Данчева-Манолова, унгарецът Михай Бабич – „Халифът-щърк“, прев. Светла Кьосева, хърватинът Густав Матош – „Уморени разкази“, прев. Хр. Попов, белгиецът Жорж Роденбах – „Призванието“, прев. Т. Минева.