Космическият Анастас Константинов

1 a

Д-р Емилия Константинова: Това, което е искал да каже на света, го е нарисувал в картините си!

Знаковото пространство на галерия „Анастас” – територия на изкуството, се превърна в постоянна експозиция с творби на големия художник Анастас Константинов (1956-2017). През годините галерията е дестинация за световни арткапацитети, дипломатически личности, колекционери от високо ниво.

Д-р Емилия Константинова, професор по артмениджмънт в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, преподавател в магистърски специалности „Артмениджмънт“, „PR на арторганизации“ и „Аниматор изкуство в туризма“, разкрива в това интервю замисъла на постоянната експозиция, съдържанието й, особености от натюрела на Анастас Константинов.

Снимки: Соня Станкова, Алекс Болт, личен архив

IMAG0810

Галерия „Анастас” вече е постоянна експозиция с творби на космополитния художник. Какво преобразувахте?

Целта е да се запази автентичната атмосфера, в която Анастас живееше и създаваше, посрещаше гости и се усамотяваше. По-скоро концептуализирах експозицията така, че да представи изкуството на един творчески път върху ограничената площ на една галерия. Идеята ми не беше да се представят хронологично подредени творби, а емблематични „проблемни” теми, които вълнуваха Анастас и ги пресъздаваше върху платната със средствата на своята чувствителност и пластични възможности.

1

Подбрах ранни негови творби и фрагменти от закритата му изложба през 1986 г. от комунистическия режим, като например вратата със запалената свещ или дървената стълба; творби, отразяващи бунта му срещу затворената тоталитарна система на тогавашната власт. Всъщност той винаги е бил непримирим към всякакви рамки, които могат да вкарат една силна личност в коловоза „към светлото бъдеще“.  Включени са картините „През вратата“, „Лоша птица“, „Птица и свещ“, отразяващи символично личния му живот в годините на масовия соцреализъм и твърде далеч от естетиката на семейната идилия.  Платната са в по-тъмни, мрачни тонове, а някъде се появяват горящи клади – „Пророчество“ и „Панихида за жертвите на комунизма“. Тук ще си позволя да перифразирам проф. д-р Ханс Флеминг, който през 1989 г. за този период на Анастас е писал, че гротескните образи се преплитат в апокалиптични сюжети, в които хората и животните се появяват в зловещо отчуждение и разпад, в различни иконографски загадки.

Талантът на гения винаги е непримирим спрямо всякаква безнаказана власт и това съвсем естествено не убягва от Анастас.

Темите в експозицията следват една след друга и тоновете също се променят – например циклите „Шамани“, „Песента на траките“. Протобългарските шамани на Анастас правят връзката с християнството. Според Анастас талантът на българския творец идва от траките. В своето изкуство траките почти не застъпват темата за войната, което е в противовес например с изкуството на ацтеките. Изкуството на траките прелива от любов, вино, лов, въобще радости от живота. Затова другата тема е любовта във всичките й измерения – любов към музата,  любов към света, любов към Бога.  И не на последно място, темата за живота и смъртта. Като допълнение към концепцията на музейната експозиция в първата зала, на входа на галерията, може да се видят документални филмови кадри от интервюта с Анастас, в които той разкрива своето отношение и философия за изкуството, което създава.

2

Ателието, галерията, всички символни фигури отразяват духа на Анастас Константинов.  Кое от неговата личностна същност остава енигматично?

Това е дълбочината на гениалния творец. Анастас беше сложна личност. Както картините му са многопластови, така и той мислеше на няколко „нива“. У нас се работеше денонощно. Имало е случаи да ни се събират няколко часа сън. Винаги обсъждахме какво сме направили, какво трябва още да се свърши и как да стане. Визирам строителството, изложбите, интервютата, пътуванията – на 98 % само по работа. Сега като се замисля, ние никога не сме пътували на екскурзии, както много хора могат да си го позволят. Не ни оставаше време за такова разточителство на време.

Винаги силно отговорен, целенасочен във всяко нещо, с което се захванеше, въпреки бохемските вечери, когато е в период на нерисуване. Децата бяха неговата слабост. Имаше общ език с тях. Рисуваше, разговаряше с тях на теософски теми. Учудващо беше, че те говореха с него като с равен и родителите им не подозираха, учудваха се как разсъждават.

Безпрекословно вярващ християнин, с голямо уважение към другите религии. Смяташе, че един истински богобоязлив човек е честен и добър. Радваше се, когато помагаше на приятели, на талантливи хора, но не обичаше да го афишира.

4

Анастас твореше по света, но като че ли тази територия (ателието, галерията) е главната негова сцена?

Да, дали твори в Питсбърг, или в Пловдив, ателието си беше неговият свят. Подреждаше си го по свой начин. В Питсбърг например в началото нямаше диван, а само един стол. Това обаче му костваше физически болки, защото рисуваше по 12 часа и нямаше къде да си почине. Американците се учудваха как издържа физически да ляга късно и да става в пет. Изключителен работохолик.

В ателието се променяше. Когато рисуваше, не допускаше никого. Понякога съм го наблюдавала и се удивлявах на неговата всеотдайност в изкуството. Бих казала, че там, в „светая светих“, той е себе си. Визията му се променяше, ставаше одухотворен, щастлив, спокоен, с „ниво на безотговорност“ към заобикалящия свят. Работеше в мълчание, но излезеше ли от ателието, търсеше комуникация. Черпеше от живота с шепи. Изключително широкоскроен, аристократ по душа. Комуникираше с много хора, но и обичаше да провокира някои от тях. Усещаше интуитивно лицемерието и пресметливостта и не понасяше демагогията.

Изключителен перфекционист за всяко нещо. Ателието беше аптека. Често казваше, че е отношение към това, което правиш. Храмът трябва да е подреден и чист и за Господ работиш с най-хубавите материали и безкомпромисно. Когато имаше прозрение за нещо, бързаше да го изкара на платното.

За самостоятелните му изложби двамата с него правехме кутия за всяка картина и им поставяхме етикет „Галерия Анастас“. Винаги държеше не само да е безопасно за транспорта на творбите, но и да изглеждат естетски опаковани.

Реално Вие допускате всички, посещаващи музея на съвременното изкуство, да  приближат „лабораторията” на големия художник?3

Да, така е! Но не и вътре. Порталната врата е остъклена и всеки може да надникне през нея. Всичко е така, както той го остави, непокътнато. С изключение на картината „Харизмата“ („Даровете на духа“), която за мен и него беше емблематична. За щастие, нейният собственик, един изключителен меценат, се съгласи да ни я предостави, за да я виждат хората. Тя има особена история и когато хората идват на посещение в музейното пространство, им я разказвам лично.

6

Изкуството му стигна до няколко континента, а някои от творбите му са притежание на световни галерии, музеи и рангови колекционери. Отличителното у Анастас?

Често ме питат какъв е стилът на Анастас, как го определят изкуствоведите. Има някаква закономерност, че специалистите гледат да причислят всяко творчество към нещо познато – мистичен експресионизъм, сюрреализъм, символизъм, фигуративизъм и т.н.  Българските изкуствоведи ни убеждават как процесите тук са се развивали успоредно със световните артпроцеси.  И не смеят да афишират, че може пък в България да се е родило нещо ново и значимо. Като че ли продължава да съществува някакъв комплекс на маломерност. Е, стилът на Анастас си е Анастасовски, какъвто и етикет да му поставиш, никога няма да е безусловен. Дали ще бъде нов експресионизъм, мистичен експресионизъм, сюрреализъм, символизъм…..При всички случаи обаче той вкара в своите творби свои символични кодове и послания, което според мен е изключително важно. Като прибавим и нивото на пластичните живописни възможности, които той безспорно притежаваше, нещата доста се усложняват. Дори на пръв поглед „жизнерадостните“ визии в някои негови картини имат елементи на дълбоки прозрения. Тези творби не са да украсяват еснафските жилища. Застанеш ли пред една творба, ти не може да останеш безучастен. Те те карат да се развълнуваш, да се замислиш, да „попътуваш“ в нея. Пред творбите му съм виждала хора в различни емоционални състояния от тъга, плач и ридание до възхита, щастие, радост, смях….И няма как да не е така, защото носят чувствителността на своя създател. Чувала съм – „Не, пред тази картина не мога да стоя, тя ме натоварва много“. Да, разбира се, защото е рисувана в памет на жертвите на комунистическия режим в лагерите….

Анастас често отбелязваше, привидно на шега, че картините му излъчват, защото той самият е облъчен. Едно е да правиш картини, но съвсем друго – Изкуство. И тъй като това изкуство е демократично, нека публиката прецени сама. Това, което Анастас е искал да каже на света, го е нарисувал в картините си!

 5