Предвиждаме и дългосрочно сътрудничество с водещи учени от чужбина, посочва специалистът по биотехнологии
Идеята е Пловдив и регионът да се превърнат в център на научни изследвания в областта на хранителните технологии, биотехнологиите и селското стопанство, посочи в изявление за медиите преди няколко дни биотехнологът проф. д-р Ангел Ангелов от Университета по хранителни технологии. Проф. Ангелов е ръководител на Центъра за интердисциплинарно обучение по качество и безопасност на храните. За водещата организация на нова изследователска структура в областта на производството на храни, храненето и здравето, включена в Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ), беше определен УХТ, а рейтинговата позиция е категоризирана от Министерството на образованието и науката.
Проф. Ангелов, откъде стартира идеята за създаването на научноизследователската инфраструктура в областта на храни, хранене и здраве?
В първата Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) са дефинирани националните потребности в областта на научната инфраструктура. Тази Карта е приета през 2010 г. Важно е да се отбележи, че е обвързана с приоритетите на Европейската стратегия за научна инфраструктура. Картата периодично се актуализира на базата на направен преглед и оценка на съществуващи и нови научноизследователски инфраструктури. Идентифицират се тези от тях, вписващи се в европейските приоритетни проекти. Очертани са приоритетни направления за модернизирането и/или изграждането на нови научни съоръжения. Важен критерий при актуализацията е и съответствието на новите научни инфраструктури с приоритетите, дефинирани от Националната стратегия за развитие на научни изследвания в периода 2017 – 2030 г., както и Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Идентифицирани са 23 научни инфраструктурни комплекса, като към тях бяха добавени Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност. Финансирането се осъществи чрез конкурси към Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж„.
Преди година Министерството на образованието и науката обяви конкурс за актуализиране на НПКНИ. С оглед на това колектив от няколко университета и научни институти, координирани от Университета по хранителни технологии, подготви необходимите документи за кандидатстване. Научните организации от Пловдив и Южен централен район са водещи в изследванията, свързани с хранителната наука, биотехнологиите, селското стопанство и храненето. Така че постигнатият резултат е напълно логичен.
След критичен анализ ние установихме – отговаряме на всички критерии за включване в НПКНИ, като можем да изградим и нова национална инфраструктура, необходима за провеждане на съвременни изследвания върху агрохранителната верига и храненето.
Убедени сме, че научноизследователската инфраструктура ще създаде благоприятна среда за развитие на триъгълника на знанието – образование, научни изследвания и иновации, и ще позволи да се комерсиализират научните резултати, които се развиват в иновативни продукти и услуги, подобряващи конкурентоспособността в агрохранителната верига и здравето на населението. Свободният достъп до модерна научноизследователска инфраструктура подпомага развитието на учените. Това е важен аспект.
Искам да отбележа – партньорите в научноизследователската инфраструктура са организации с доказан авторитет на национално и международно ниво и всяка от тях ще има своята отговорност за изпълнение на задачите и постигане на целите на мрежата.
Университетът по хранителни технологии ще координира структурата и ще провежда изследвания в разработването на нови ферментационни храни, като някои от тях са базирани на традиционни български храни, изследване на микробиома на тези храни и доказване на качеството и безопасността им. С изследването на суровинната база за получаване на качествени и безопасни храни ще са ангажирани колегите от Аграрния университет и Агробиоинститута – за суровините от растителен произход, и от Тракийския университет – за суровините от животински продукти.
При разработването на нови методи за контрол на химични замърсители в суровини и храни ще бъдат включени колективи от Пловдивския университет и Българската агенция по безопасност на храните. По този начин ще се проведат изследвания в редица аспекти на агрохранителната верига, а резултатите от тях ще подобрят технологиите за отглеждането на суровини, производството на храни, контрола на качеството и безопасността на храните.
Научи екипи от Медицинския университет – Пловдив ще се включат в клинични изследвания на разработените нови хранителни продукти и ще докажат техния здравословен ефект за потребителите. Специално искам да акцентирам върху включването на AgroHub.bg – структура, която ще отговаря за създаването на електронна база данни за актуалното състояние на изследванията в тази област и за дигитализиране на дейностите в селското стопанство и хранителната индустрия.
Какви са функциите на Паневропейската инфраструктура FNH-RI, в която България участва?
Нека да кажа първо за Пътните карти на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ЕСФНИ), които включват научни национални инфраструктури, съответстващи на научните потребности на Европеския съюз за следващите едно-две десетилетия. Националните пътни карти за изследователски инфраструктури са инструмент за изпълнение на съответната национална научноизследователска стратегия, която за държавите – членки на ЕС, отразява и интересите на ЕС като цяло. Във връзка с това включването на национални обекти в НПКНИ е резултат от идентифицирането на научни приоритети от Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2030 и участието на български изследователски проекти в Пътната карта на ЕСФНИ.
Вярвам, че тази политика е била в основата нашето предложение да получи най-висока оценка – поради включването на мрежата в Паневропейска структура, координирана от Университета на Вагенинген, Нидерландия.
На базата на резултати от наши изследвания и осъществените контакти с колеги от европейски университети ние бяхме поканени да организираме и да ръководим национален хъб в областта на храни, хранене и здраве, а след координиране на дейността с Министерствотона образованието и науката от началото на тази година Университетът по хранителни технологии официално представя България в Паневропейската инфраструктура FNH-RI.
Основната цел и произтичащите от нея дейности на мрежата са разширяването на границите на знанието чрез предоставяне на най-съвременни услуги на изследователските и иноваторски общности, като по този начин ще се допринася за осъществяване на мисиите, подкрепяни в следващата рамкова програма на ЕС за изследвания и иновации – Horizon Europe, в областта на агрохранителната наука и здравето на потребителите.
Приоритет в нашата дейност е да се подобрява участието на България в Паневропейската научноизследователска инфраструктура и цялостният принос към международната научна област.
Вие сте биотехнолог, как се съотнасят най-новите постижения в биотехнологиите и целите на научноизследователската структура, която ще бъде ръководена от Университета по хранителни технологии?
Известно е, че биотехнологията е мултидисциплинарна наука, но моите научни изследвания са в конкретна област – хранителната биотехнология. Свързана е с приложението на биологични процеси с клетки, органели и ензимни комплекси за получаване на компоненти, подобряващи качеството на храните, удължаване на срока на съхранението им, анализа на храните, микробни ферментационни процеси, процеси с растителни клетъчни култури, селекция на нови и генетично модифициране на микроорганизми, висши растения и животни, и други процеси в тази научноизследователска сфера.
Очакванията са част от нашите изследвания да покрива посочените по-горе аспекти на хранителната биотехнология. Убедено мога да твърдя, че в научния колектив са включени изявени изследователи с доказани знания и постижения. Всяка една от партньорските организации е определила своята област на компетенции и е заявила желание за закупуване на уникално оборудване, което да даде възможност за провеждането на изследвания на съвременно научно ниво и получаване на значими научни резултати.
Научноизследователската инфраструктура включва някои специфични за целите на мрежата апарати – персонален геномен секвенатор, газов хроматограф с тройноквадруполен мас детектор (GC/MSMS), йонен хроматограф с комбинация от ICP-MS, система за екстракция и обработка на биологично активни компоненти от лечебни и агросуровини. Тези апарати ще се използват за провеждане на молекулярно-генетични анализи – секвениране от ново поколение (NGS анализ) за провеждане на матагеномни изследвания на проби от храни, напитки, фуражи, селскостопански суровини, хора; протеомни, метаболомни, хроматографски и масспектрометрични анализи за определяне на качествени и количествени показатели, както и наличието на химични замърсители в суровини, храни, напитки и фуражи.
В научната инфраструктура ще се провеждат съвместни изследователски и развойни дейности, при които ще бъде осигурявано ефективно сътрудничество между партньорите, но ще се извършва и научно обслужване на външни организации.
В концепцията сте посочили силните страни на партньорите – висококвалифициран изследователски и технически състав, млади и мотивирани изследователи и сравнително добра материална база, но отбелязвате и слабите – липсата на модерна научна инфраструктура и нови иновативни методи и подходи на изследване, позволяващи достатъчно надеждна информация и адекватно интерпретиране на наблюдаваните факти.
Работите ли вече върху стратегията да бъде постигнат балансът, и то с възможно по-висока ефективност в коригирането на слабите страни?
Правилно сте отбелязали някои от слабостите, които ние посочихме при провеждане на предварителния SWOT анализ. Вземането на решение за преодоляването им и устойчивото развитие на мрежата ще бъде една от отговорностите на Управителния съвет на НИ и Екипа за управление на проекта, воден от ръководителя на проекта. В структурата на мрежата ще бъдат оформени няколко работни групи, всяка от които ще отговаря за специфични научни аспекти, както и групи, отговорни за електронна инфраструктура и финанси.
Обновяването на човешкия и материалния капацитет ще бъде ключов фактор за повишаване на капацитета за научни изследвания и изпълнение на проекта. Основна цел е създаването на модерна научна инфраструктура и значително повишаване на научния потенциал на партньорите. Неразделна част от тази цел е привличането на млади, способни и мотивирани учени, които да са част от новото поколение български изследователи, равностойни партньори на колегите им от водещите европейски и световни научни центрове. За реализацията на тази цел ще бъдат ангажирани и утвърдени изследователи със значимо присъствие в научните направления на проекта.
Проектираната Научна инфраструктура следва да се развие в България като водещ научен център в областта на хранителната наука, биотехнологиите и храненето.
Затова се предвиждат тесни контакти с учените, работещи в тези области, и то в различни научни организации и университети в България и чужбина. Планира се използването на Европейските рамкови програми, които подпомагат повишаването на квалификацията на изследователите и структурирането на Европейското научно пространство – Хоризонт Европа, както и програмите на European Research Council.
Във връзка с изпълнението на задачите са заложени посещения на международни научни форуми в ЕС, както и краткосрочни специализации.
Предвиждаме и дългосрочно сътрудничество с водещи учени – изследователи от чужбина, в повечето от направленията на проекта. Сътрудничеството ще се осъществява по два начина – дистанционно и с персонални техни визити.
Акцент в работата по проекта е и създаването на силни интердисциплинарни екипи с възможности за успешно участие в европейските научни програми.
По отношение на втората част от въпроса Ви трябва да подчертая, че предвидената за изграждане/модернизиране инфраструктура и предвидените за закупуване оборудване и дълготрайни нематериални активи ще са необходими за развитието на научните изследвания в приоритетната тематична област „Медицински и агробионауки“ от НПКНИ въз основа на постигането на конкретните цели в рамките на дейностите на всеки от партньорите.
Обединявайки своя материален, административен и научноизследователски капацитет, партньорите в настоящия проект ще изградят модерен научен комплекс на най-високо ниво за осъществяване на научни изследвания в съответствие с най-добрите световни стандарти и практики в областта на хранителните технологии и биотехнологиите и за подобряване на качеството на живот ще осигурят тяхното пряко приложение в индустрията.
В резултат на това ще се създадат уникална за България научноизследователска инфраструктура и подготвени интердисциплинарни екипи. Така значително ще бъдат подобрени капацитетът за фундаментални и приложни научни изследвания, експерименталната развойна дейност; ще се насърчи внедряването на иновации в една от областите с най-голям потенциал за развитие на конкурентоспособността на българската икономика, ще се открият широки възможности за нови партньорства с бизнеса и за нови предприятия.
Реализацията на проекта ще даде възможност да бъде създадена школа за прилагане на най-съвременните методи в областта на ранната диагностика, лечението и профилактиката на редица заболявания, а това има както висока научно-практическа значимост, така и изключително голям социално-икономически ефект.
И един аспект в нашата стратегия, много актуален днес – управлението на риска. Този процес е неизменна част от управлението на проекта, като предпомага идентифицирането, оценката, наблюдението и контрола на рисковите области, които е възможно да възникнат по време на период от жизнения цикъл на проекта. Детайлно са разгледани евентуалните технически, организационни и финансови рискове и са набелязани съответни мерки за преодоляването им.
Според Вас този иновативен проект влиза ли в онази част от платформата за мениджмънта на университета, която неговият нов ректор – проф. д-р Пламен Моллов, презентира пред академичната общност и медиите и сложи акценти върху европеизацията на УХТ?
Разбира се, този проект се вписва отлично в SMART концепцията на проф. Моллов в частта за развитие на научноизследователската дейност в УХТ. Напълно в синхрон с тази концепция е възможността за включване на докторанти и млади учени, които ще имат възможност да провеждат своите изследвания в лабораториите на УХТ, оборудвани със съвременна аналитична апаратура, но също ще могат да провеждат изследвания и с колеги от различни европейски университети и институти. По този начин младите хора ще бъдат мотивирани да започват работа в университета – с възможност за професионално развитие и получаване на достойно възнаграждение.
Споделих, че една от дейностите по проекта е въвеждането на дигитализацията в селското стопанство, хранителната индустрия и разбира се, в обучението на студенти и докторанти в партньорските организации. Във връзка с това и по отношение на същността на SMART концепцията е очаквано голяма част от дейностите, предвидени в нея, да се базират на дигитални процеси – абсолютно задължителни сега за всяко успешно висше училище или изследователски институт.
