Студентка по балканистика потвърждава неоелинистичната роля на първите асистентки по новогръцки

Езикът е домът на нашето битие. Чрез него ние осмисляме света, изразяваме своите най-дълбоки чувства, творим наука и изкуство. Българското слово е онази невидима, но най-здрава нишка, която ни свързва в едно цяло, независимо къде по света се намираме. Затова грижата за чистотата и богатството на нашия език е не просто дълг, а въпрос на национално достойнство. Когато пазим езика си, ние пазим самите себе си, гласи пасаж от ректорското приветствие за 24 май, публикувано в новия „Пловдивски университет”. Изданието за образование, наука и култура позиционира на макетоцентричната трета страница приветствието на проф. д-р Румен Младенов, отправено към академичната общност. Съдържанието на пасажа асоциативно настройва към тезисите на Мартин Хайдегер, че езикът е дом на битието. Семантичната релация на приветствения текст с Хайдегер илюстрира интертекстуална същина и е потеницален екземплификатор в литературнотеоретичния дискурс и аплайдово-експланаторните измерения на понятието интертекстуалност, употребено за първи път от международноизвестния български учен семиотик Юлия Кръстева и имащо динамизирана фреквенция в хуманитарния модернитет.

4425 студенти ще приеме Пловдивският университет през новата учебна година – избира за водещо заглавие новият брой, моделирайки го ремоакцентно.

За нас Априлското въстание е знакът на знаците в съвременната, а бих казал – и изобщо в хилядолетната история на България, посочва в словото си литературоведът проф. д.ф.н. Иван Русков при откриването на конференцията „1876-а – годината феникс на България”.

Международната научна конференция „Физика – инженерство – технологии“ не само допринесе за утвърждаване на академичните традиции в Пловдивския университет, но и демонстрира своя потенциал да се позиционира като модел за устойчиво взаимодействие между наука, технологии и иновации в духа на европейското изследователско пространство, извежда доц д-р Анелия Дакова-Моллова.

При визитата си в ПУ по програма „Еразъм+“ проф. д-р Джовани Мария Ричо от Университета в Салерно, Италия, изнася открити лекции върху правните аспекти на изкуствения интелект. Гост-професорът поставя акценти върху основните понятия от областта, видовете и приложенията на изкуствения интелект, предизвикателствата пред използването му и пресечните точки със закрилата на интелектуалната собственост.

Ролята на съвременната библиотека като пространство за дигитална грамотност, критичното мислене и подкрепата на студенти, преподаватели и изследователи при използването на информационните ресурси чрез новите достъпи и технологии са доминациите в приветствените думи от д-р Петя Георгиева, новия директор на Университетската библиотека на ПУ „Паисий Хилендарски”, преди воденото от лектора  Доника Гавова обучение „Етични предизвикателства и добри практики при използването на ИИ в академичната среда. Лекторът е официален представител на системата за откриване на сходство StrikePlagiarism, използвана от всички български висши училища.

За Националната библиотечна седмица Библиотеката на ПУ реализира поредица събития. Сред тях лекция и дискусия с мото „Библиотеките, четенето и вдъхновението: предизвикателства в дигиталната епоха“ и  награждаване на „Читателите на годината“. За събитието като лектор пристига д-р Поли Муканова от Университета по библиотекознание и информационни технологии – София. Темата за новия „ЧАТател“ в дигиталния свят, за вдъхновението и предизвикателствата пред библиотеките в условията на навлизането на изкуствения интелект вземат опорни позиции в лекцията.

Студентката в специалността „Балканистика“ Стела Божикова умножава наградите си от конкурси за превод. За втора година тя е в призовата тройка на „Трансформации“ – ежегодния международен конкурс за превод на проза и поезия за ученици и студенти, организиран от Филологическия факултет на Великотърновския университет със съдействието на Министерството на образованието и науката. ПУ студентката печели първо място в рубриката „Проза“ чрез превода си от гръцки на български на разказ от Костас Тахцис, а в рубриката „Поезия“ – второ, за превода на стихотворение от Тасос Ливадитис.

Безспорен факт е, че високите постижения на неоелинистите в Пловдивския университет са признание за стандарта на обучението по новогръцки език, стартирало през 2002 г., става ясно от материала на преп. Величка Гроздева от сектор „Новогръцки език“. Обучението по новогръцки в ПУ е създадено от известния български неоелинист проф. д-р Стойна Пороманска, а преп. Величка Гроздева и пловдивчанката със столична квалификация в неоелинистиката Галина Брусева, първият щатен асистент в направлението по новогръцки в Пловдивския университет и впоследствие д-р по филология, са в ядрото, дало тласък за студентските постижения.

„Green Graduation“ е в петилетие. С този тип ивент ПУ опризнакостява финала в академичния престой на чуждестранни сутденти. Те засаждат символно лирово дърво в зеленото пространство на инициативата. Партиципанти в деятелността са студенти от Португалия, Испания, Украйна, Франция, Полша, Камерун, Румъния, Италия и Турция, завършващи периода си на мобилност в Паисиевата алма-матер.