Редакторът на „Пловдивски общински вестник” оказва значително влияние върху инвенционната система на известния художник

Изкуствоведът Красимир Линков: Поетизиране на бита, носталгия по отминалото време, идеализация на „малкия свят“!…

Ретроспективна експозиция, която обаче не следва традиционно познатата хронологична логика, представят 90 картини от известния художник Румен Гашаров. Логиката да са 90, е в 90-те години на автора им, роден през 1936 в Пловдив. Фамилията Гашаров е с перущенско потекло, а семейството на художника се премества рано в столицата, където той завършва първия випуск на новосъздадената Художествена гимназия, и то с диплома № 1. Става студент в Художествената академия, като първите две години учи рисуване при проф. Борис Митов, а от трети курс – живопис в класа на проф. Илия Петров.

По покана на Градската художествена галерия от 12 юни до 2 юли публиката има изключителния шанс да види първа събрани в една изложба 90-те живописни творби, подчертават домакините. Логистичното съдействие е от Съюза на българските художници картините, от 17 галерии в страната и частни колекционери са предоставени произведенията. Изложбата е аранжирана в зала “2019”, ул. “Гладстон” 32, и репрезентира прочит като лична география: произведения от различни декади се срещат асоциативно – подобно на движение през паметта. Картините очертават преход от дълбоко лично, почти биографично, начало към образи, освобождаващи се постепенно от конкретното.

Идеализацията на тези безкрайни образи от детските спомени и ежедневието превръща очевидните неща в своеобразна „народна“ философия, занимаваща се с темите на времето по начин, който няма да намерим в науката. Това изкуство се отличава с изобилие от обикновени сюжети, познати герои, изящни детайли, многозначителни акценти, декоративно стилизиране, едноплановост, чистота и звучност на колорита, експеримент с формата, но не и със съдържанието. Сирак Скитник би казал, че неговата искреност има цената на изповед. Аз добавям – в нея има поетизиране на бита, носталгия по отминалото време, идеализация на „малкия свят“ и любов към човека. Мисля, че това е един от начините да се съхрани така нареченото „родно“ в така нареченото „развито общество, интерпретира изкуствоведът Красимир Линков, директор на ГХГ.

За стратегията при подбора на сюжетите и начина на визуализацията им Румен Гашаров е лаконичен в тв интервю, че се фокусира върху “хубостта на обикновените неща”, или всъщност нещата от живота на всеки българин. Художникът прави дарителски жест на Пловдивската галерия, като това бе оповестено от съпругата му – Таня Гашарова: той подарява голямата си картина “Хроника на рода Гашар”. В нея е и Никола Гашаров, дядото на художника и дългогодишен редактор на забележимото печатно издание  „Пловдивски общински вестник”. По думите на друг исторически хроникьор – почетния гражданин на Пловдив Никола Алваджиев, написал „Пловдивска хроника”, редакторът Гашаров  „превръща вестника от един малотиражен служебен печатен орган в малка енциклопедия, която е и ще си остане най-ценното помагало справочник, извор на сведения и данни за всеки, който работи върху историята на Пловдив“. В нововремието до „Пловдивски общински вестник” има бърз достъп чрез електронната платформа на НБ „Иван Вазов”. Изданието излиза от 1929 до 1944 година. Първият брой се появява на 15 юни 1929, събота, а подзаглавиетоо е „седмично официално издание на Пловдивската Градска Община”. Отговорен редактор е Н. Гашаров. Полиграфическата реализация става в пловдивската печатница „Труд” на Петко Беловеждов. При създаването на „Пловдивски общински вестник” кмет на града е общественикът Еньо Манолов, председателствал и Адвокатския съвет в Пловдив, роден през 1881 г. в някогашния Хаджи Елес – малко градче, отстоящо югоизточно от Пловдив по железницата на барон Хирш, придобило през 1894 г. името Борисовград, а от 1946 влизащо в административните регистри като Първомай.

“90 години – 90 картини” ще бъде ситуирана в София през октомври. Пловдивската сцена е нейна първо поява в този формат, визуалният маршрут насища картата на художествения свят у Румен Гашаров през и чрез пет тематични пространства. Начало е „Добр’утро, г-н Гашар“ – споменът, съдържащ автобиографични и носталгични творби, свързани с детството и провинциалния бит. Те изграждат интимен визиоархив на ранните впечатления. Малък свят – голям живот акцентира върху сцените на всекидневието, изпъстряни от панаири, дюкянчета, фигури от маргиналното и обикновеното. Тук баналното придобива тежест и разкрива по-големи човешки истории.

Образи на женствеността извежда откроена женската фигура в модусите образ и присъствие. Такава е тя в произведенията на Румен Гашаров и се движи между ежедневното и идеализираното, еротичното и интимното.

Лицето на града е отражение на разгръщащия се като сложен, ритмичен, понякога безразличен, град – едновременно пространство и персонаж, където индивидуалното се разтваря, но без да изчезва… В езика на формата образът постепенно губи наративната си функция, превръщайки се в структура и материя. На предна позиция излизат формата и експериментът като художествен език в индивидуалност. .

Румен Гашаров двукратно е носител на наградата на Съюза на българските художници  „Владимир Димитров – Майстора“ (1984 и 2023). През 1987 получава Годишната награда за изобразителни изкуства на град София. Сред призовете му са също Първа награда за живопис от Национална изложба „ 100 години София – столица на България“ за творбата „София – триптих“ (1989). 2023 му донася „Златно перо“ за принос към българската култура (на „Кантус Фирмус“). Притежател е и на отличието „Съживено наследство“ от Института за изследване на изкуствата към БАН.

През 1980 специализира в Cité internationale des arts, Париж. В периода 1980-1997 работи в Комитета за култура (по-късно Министерство на културата) като главен специалист в дирекция „Пластични изкуства“. Автор на десетки самостоятелни изложби у нас и в чужбина, има множество участия в общи изложби. Картината му „Посещение на музите“ е откупена от Пушкинския музей в Москва.

Параленно с кавалетното изкуство създава доста монументални творби – керамични пана, металопластика, стенописи в страната.

И още за подарената на ГХГ „Хроник ана рода Гашар”…. Разходките с дядо ми по каменистите улици на Пловдив, сладкарничките, фотографчийниците и всякакви други дюкянчета, баклавата, малебито или бялото сладко, сложено във вода – това са важни за мен спомени от детството. По-късно съм се опитал този свят от спомените да продължи съществуването си в света на изкуството. В центъра на картината е сватбата на моите родители – Невена и Александър, и накрая – математикът вдясно е брат ми, Никола, а вляво е моя милост – художникът, разкрива Румен Гашаров.