Националната награда „Иван Николов“ е за „Малкият свят, големият свят”

malkiiat sviiat golemiiat sviiat

Националната награда за поезия „Иван Николов“ става притежание на Надежда Радулова. Плакет, изработен от художника Христо Гочев, и парична премия в размер на пет хиляди лева отиват у авторката. „Малкият свят, големият свят”, издание на  „Жанет 45“, е поетическото заглавие, което превръща Надежда Радулова в призьор.

Церемонията бе онлайн, в съответствие с противоепидемичните мерки. В конкурса тази година участваха 47 заглавия от 23 издателства.

Към онлайн церемонията се присъединиха почти всички номинирани автори. Те прочетоха свои стихотворения.

Журито представи синтезирано номинираните книги и посочи аргументитет си за избраните да получат приз. Прозвуча слово за поета Иван Николов от Стефан Цанев.

Съпътстваща награда журито присъди на Златозар Петров за „Машини“. Тази книга също е издание на „Жанет 45“.

Призовете определи тричленно жури. В неговия състав влязоха Йордан Велчев, поет и писател, Иван Ланджев, поет, и Здравко Дечев, литературен критик и академичен преподавател.

Както оповестихме по-рано през декември,  номинирани бяха следните поетични книги (подредени са по азбучен ред на авторите):

  1. Александър Байтошев – „Свещената гора“, изд. „Жанет 45“
  2. Владимир Левчев – „Писмо в небето“, изд. „Жанет 45“
  3. Димана Йорданова – „Писма до Ния, която не родих“, изд. „Жанет 45“
  4. Златозар Петров – „Машини“, изд. „Жанет 45“
  5. Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, изд. „Ерго“
  6. Надежда Радулова – „Малкият свят, големият свят“, изд. „Жанет 45“
  7. Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, изд. „Арс“
  8. Радослав Чичев – „Светкавици“, Издателство за поезия ДА
  9. Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, изд. „Жанет 45“
  10. Роберт Леви – „Anemoia“, изд. Лексикон

 

Националната награда за поезия „Иван Николов“ е частна инициатива, необвързана с държавни институции и спонсорирана единствено от издателство „Жанет 45“. Целта е да бъде подкрепена съвременната българска поезия.

Носители на престижното отличие през годините са Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, Ани Илков, Георги Господинов, София Несторова, Силвия Чолева, Георги Борисов, Красимира Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов, Илко Димитров, Румен Леонидов, Марин Бодаков, Пламен Дойнов, Оля Стоянова, Йордан Ефтимов, Катерина Стойкова-Клемър, Васил Балев, Аксиния Михайлова, Красимир Вардиев и Валентин Дишев.

 Думи за номинираните книги:

 Александър Байтошев, „Свещената гора“, изд. Жанет 45:

От безпощадната хватка на болката думите в този лирически свят са не просто белези. Те са раните, с които надрастваме отсъствията, разделите, изгубванията си. И знаем, че само посветените в болката ще открият път въпреки мрака.

Владимир Левчев, „Писмо в небето“, изд. Жанет 45:

Заради фината чувствителност и искрящия интелект в тази поезия. Симбиозата между двете е рядко явление. „Писмо в небето“ е любовно писмо, адресирано до Езика.

Димана Йорданова, „Писма до Ния, която не родих“, изд. Жанет 45:

Заради притегателната уязвимост на тези текстове и откритието, че в поезията инстинктът за самосъхранение пречи.

Златозар Петров, „Машини“, изд. Жанет 45:

Концептуална книга.  Респектиращ текст с майсторската игра с езика, с усета за ритъм и време, с изкачванията и слизанията в превъплъщенията  между разум и емоция, „хора и предмети“;  висока поезия с изграден собствен стил, която се родее с най-добрите постижения на съвременната българска поезия от последните години.

Людмила Миндова, „Дървото на спомена“, изд. Ерго:

Фина и утаена поезия, в която личният избор на изгнаничество събира в упор  своите изпълнени с безпощадна острота, но и с чиста нежност в болката откровения, съюзявайки ги в отстояния си диалог със съкровената памет на поетичните братства.

Надежда Радулова, „Малкият свят, големият свят“, изд. Жанет 45:

Написана със свободен и спокоен език умна книга. Поезия на „дългата памет“. Впечатляващ текст, в чиито послания мащабите и перспективите непрекъснато се менят, взаимопрониквайки се – между възприеманата за реалност илюзорност на усилието да съединиш в цялост нещата от света през времена и пространства и неизбежно идещото подир това смирение от неминуемостта на разпада, и обратно.

Наталия Иванова, „Човек с бинокъл“, изд. Арс:

Заради смелостта на това начало. Дебют, който не се страхува от тъмното, защото осветява пътя си с искреност.

Радослав Чичев, „Светкавици“, Издателство за поезия ДА:

Заради болезнено точната и детайлна картография на изконната човешка територия, която наричаме „Загуба“.

Рене Карабаш, „Братовчедката на Зорбас“, изд. Жанет 45:

Това не е книга, в която биографичното някак обичайно намира своите лирически отражения, а е спасение за разломената ни памет, за (не)похабената ни взаимност, за изгубената ни автентичност.

Роберт Леви, „Anemoia“, изд. Лексикон

Заради задъхания танц на свободата в тези стихове. Роберт Леви е може би последният истински пазител на номадското начало в съвременната ни поезия.