Източник на снимката: http://bultras.com
8 ноември 2014 – 30 години и един ден след 7-и ноември 1984. Това изчисление може да направи дори и второкласникът.Но дотук със смятането…
7-и ноември 1984 е еуфорична дата с хиляди екстази за Пловдив. Отборът на „Ботев” Пд, тогава състезаващ се под името „Тракия”, посреща евроколоса „Байерн” Мюнхен. Тимовете играят в турнира КНК. Първата среща в Германия е завършила 4:1 за „Байерн”.
Тимът на „Тракия”, воден от Иван Глухчев, превръща стадион „Девети септември”, днес „Пловдив”, в арена на изригвания. Стадионът е препълен. Капацитетът е зает от страстните привърженици на „канарчетата” и те виждат своите любимци в друго измерение.
Летящ отбор, плетиво от комбинации, настървени футболисти.
Капитанът Зехтински отново е проявил характер не само като психологическа настройка за съотборниците, но и с брилянтните пасове в играта.
Реактивен поглед на Зехтински – вижда нахлуващия младок и техничар Атанас Пашев, от когото преди това е получил топката, пуска в уличка, крилото финтьор свива към пеналта и с рязък удар поставя Жан-Мари Пфаф на колене. Минутата е 38-ма… „Тракия” повежда на „Байерн”.
„Канарчетата” са на щурм, играта им върви, показват класа.
В началото на втората част стигат до 11-метровия наказателен удар. Коце Костадинов резултатно изпълнява дузпата, „жълто-черните” повеждат с 2:0. Трябва само един гол до класиката и „Байерн” ще е отстранен от турнира. Треньорът на баварците Удо Латек често поглежда часовника си, докато „Тракия” е пред триумф.
Съдбата обаче е отредила друго – „канарчетата” не продължават, шансът е на страната на гостите. Вратарят Пфаф успява да не допусне топката трети път в мрежата си.
Вчера официалният сайт на „Ботев” Пд популяризира пред милионите потребители на интернет ретроспекция и настояще, свързано с този двубой.
Филмът е приближаване на романтиката за онези, които помнят срещата. За по-младите – интродукция и навигатор на славни моменти от историята на „Ботев”. Дефинициите може да продължат…
Но какво се е случило преди този мач?!
Капитанът Зехтински излиза с лента, за която арбитърът Пауло Казарин дава знак да бъде сменена. Тогава брилянтният плеймейкър реагира точно както и на терена, с най-бързото и ефективно решение – сигнализира на доброволец с лента да му я пусне на къс пас, Зехтински я овладява в свой стил и повежда „канарчетата” към великия полет на пловдивския клуб.
След края на срещата капитанът на гостите Клаус Аугенталер, който ще стане и световен шампион с националния отбор на Германия през 1990 г., подарява капитанската си лента на пловдивския Зико. Признание!
Фокусникът на финтовете Атанас Пашев си спомня технологията на опасните влизания в пеналта и бонусите за голямата победа….
А Коце Костадинов споделя как след подхлъзването с петата на опорния крак е виждал топката извън вратата, а не в горния ляв ъгъл на Пфаф.
Ето ги играта и някои от нейните изпълнители – http://botevplovdiv.bg/TV-BOTEV%3A-30-godini-ot-slavnata-pobeda-nad-Baiern-Miunhen-2786.html
7 ноември 1984 – Пловдив е „окупиран”. От привържениците на футбола. А „Тракия” показва висока умения и праща в екзалтация хиляди българи, за които тази игра е повече само от емоционално наблюдение.
Нещо и за наставника на тима, победил еврогранда „Байерн”.
Иван Глухчев (на снимката в средата , вляво е Динко Дерменджиев – Чико, вдясно – Добри Ненов) е роден е на 17 декември 1942 г. Във футболната си биография има 215 мача в А РФГ с два гола, по един мач в А и Б националния отбор, 2 срещи в младежкия национален отбор до 23 години, носител на Балканската купа през 1972, преди това – 1967 е част от шампионския тим на „канарчетата”.
За Иван Глухчев максимата започва от уважение към всички, но продължава и със задължителната увереност в собствените способности.
През 1968 бележи гол с глава и открива резултата в мач срещу Реал (Сарагоса), а отборът му побеждава с 3:1 в Пловдив; като старши треньор на „канарчетата” печели сребърни медали – 1986; бронзови – 1985, 1987 и 1988 г., а като помощник на Динко Дерменджиев – Чико: бронзови медали – 1981 и 1983, както и Купата на Съветската армия – 1981.