Към „Прелъстяване на Ориента” поведе почитателите на изкуството художникът Атанас Хранов. Маестрото, знакова фигура сред съвременните български творци, посрещна много гости при откриването на едноименната си изложба – живопис и скулптура. Пред вратите на галерия „Люнион” в Старинния Пловдив набързо се създаде реална артистична атмосфера. Ценителите на Атанас Хранов и творбите му бавно влизаха в галерията, а художникът с усмивка и персонални думи се поздравяваше с тях.
Топли тонове, мажорни настроения и художествено моделирани „провокации” на автора оформиха поредната му резонансно успешна изложба.
Директорът на БНТ – Пловдив Десислава Шишманова, поетесата и издател Божана Апостолова, актьорът Петър Тосков, художникът Станимир Видев, писателят Александър Секулов, музикалните лица Мирослава Кацарова и Петър Салчев и десетки други популярни имена бяха забелязани на артсъбитието.
На него дойдоха и от „Херос” – първата галерия на Атанас Хранов, вляво на снимката е Недялко Димитров.
Закодирано ли е в мотото на изложбата как да бъде прелъстен Ориентът, г-н Хранов?
Няма нищо закодирано, по-скоро е обръщение и към мене, и към всички останали. Ние не сме единствено и само европейци, обърнати и гледащи на Запад. В голяма степен сме част от тоя Ориент, историята на града и на цялата ни държава е обърната по-скоро към Егея – прекрасното топло море. Лекичко в забързаното ежедневие го забравяме това нещо. Според мене трябва да се научим от време на време да поглеждаме и към Ориента – красива и дълбока част от света и културата.
Загатвате за диалога между културите, има го и като послание в изложбата?
Да, точно така е. Мисля, че България и най-вече Пловдив са разположени между тези два огромни и много различни океана – като цвят и темперамент, усещане – на Изтока и Запада. Ние сме граничната точка, където ги има и двата. Не сме нито в единия, нито в другия, по средата сме. Всъщност това е уникалното и най-красивото. Събрали сме дълбочината на Ориента и прагматичността на Запада.
Това усложнява ли нашата рецептивна функция във възприятието на символните системи, някак си трябва многообразно да поглеждаме и към двете посоки?
Според мене нищо не трябва. Думата „трябва” няма нужда да се употребява толкова често. Да оставяме нещата да се случват такива, каквито са. Да се вслушваме повече в кръвта си, в чувството си, да бръкнем по-дълбоко в себе си.
Разбирам, че вървим по коридорите на идеята за националната идентичност. Преследва ли националната идентичност художника Атанас Хранов в неговите интенции?
Нито имам въпроси спрямо моята идентичност, нито притеснения, пък и толкова много не ме интересува. Знам, че имам корени къде ли не. Освен в България, имам и в Корсика, арабски неща, които проблясват. Изобщо
съм отвсякъде!…
В съперническо равновесие ли са скулптурата и живописта в тази изложба , или единият жанр надделява?
И тук се сблъскват двата океана – на пластиката и живописта. Пластиката, която обича да е монохромна, да е по-сдържана, и живописта, която борави с илюзорната дълбочина и реалната триизмерност на пластиката. И когато двете се случат на едно място, става много интересно. Живописта завива по пластиката и надниква отнякъде, а пък пластиката с тази живопис става още по-странна!