Отново шампионско от НБ „Иван Вазов” – награда „Хр. Г. Данов” пое към пазителницата на текстовата духовност
Динамичният ивентинг с институционален адрес НБ „Иван Вазов” – Пловдив продължава. Библиотеката реализира темпово събития и перспективни модернизации. 
Вчера националният приз „Хр. Г. Данов” за библиотечно дело се насочи именно към пловдивската пазителница на текстовата духовност. Наградата на директора на Библиотеката – Димитър Минев, връчи Костадин Димитров, кмет на Пловдив.
С национална награда триумфира и поливалентният хуманитарист доц. д-р Йордан Костурков. Приза той взема за превод на „Старият антикварен магазин” от Чарлз Дикенс, издание на Милениум Пъблишинг.
Йордан Костурков е български белетрист, есеист, преводач и университетски преподавател по английска и американска литература. Автор на книги с литературоведски изследвания, студии, статии, очерци, романи, разкази и новели. Завършва английска филология в Софийския университет, специализира в Метрополитан Юниверсити – Лийдс и Университета на Луивил в САЩ.
Символиката се задейства явно в отличаването и не е съвпадеж – преводачът Йордан Костурков е работил в издателство „Христо Г. Данов“, а през 1991 става преподавател по английска и американска литература в Пловдивския университет. Член е на Международната асоциация за съвременни езици, на Колегиума на Залцбургския семинар, стипендиант на Комисия „Фулбрайт“, член на Академия „Черноризец Храбър“. Представен е в справочниците „Кой кой е в България“, „Кой кой е в българската култура“ и „Кой кой е по света“.
Част е от Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на учените в България, Дружеството на преводачите в Пловдив, Българската асоциация на преподавателите по английски език, Българското дружество за британски изследвания, Българската асоциация по американистика. Почетен гражданин на Луивил, щата Кентъки, САЩ.
Йордан Костурков е превеждал и Лорънс Стърн, Гор Видал, Мюриъл Спарк, Норман Мейлър, Джером Джером. През 2021 излиза романът му „Лятна история“.
Стара риба няма – този прословут лаф е патент на ленивите пловдивски момчета. Подхвърляха го, изпровождайки с очи някоя от емблематичните тигрици на града, чиито силуети и до днес внезапно изникват от сенчестите улички и обръщат античната провинциалност в посока Фелини. Това е само част от анотационно-интерпретациониня текст на Живко Желев към „Носталгия. Разкази. Том IV” от Йордан Костурков.