За ВИП визита се подготвят в пловдивската територия на многовековната текстовост – НБ „Иван Вазов”. Професор в Националния институт по ориенталски езици и култури – Париж, свързан тясно с българистиката и преводите от български, пристига за среща разговор. Тя е на 12 септември, петък, от 18.00 часа във фоайе Изкуствотека и част от „Литературни срещи в Библиотеката”. Събитието модерира д-р Вероника Келбечева
През 2022 преводът на „Поразените“ от Теодора Димова носи на Мари Врина-Николов френската награда за чуждоезична творба Фрагонар, а 2024 г. нейно притежание става призът „Маларме“ за превода на лирическата книга „Там, където не сме“, автор на която е Георги Господинов. Преди това преводната „Физика на тъгата“ я прави носител на „Ян Михалски“ (2016).
Отблясъчно сред преводаческите й отличия стои и наградата за превод „Етиен Доле“, принадлежаща на Сорбоната.
Автор на научни трудове, на публикации за историята на българската литература, историята на превода в България и теорията на литературния превод, на учебници по български език, гостуващата в Пловдив дама превежда на френски произведения на Йовков, Вазов, Радичков, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Емилия Дворянова, Рене Карабаш, Алек Попов, Мария Касимова – Моасе и още доказани имена. Завършва висшето си образование в Екол нормал сюпериор (Севър).
„Емоционалните частици в съвременния български език“ е нейната дисертационна тема. Насоката за изследването идва от френския българист проф. Жак Фьойе. Той имаше чувството, че именно заради емоционалната ми връзка с българския език и факта, че музиката на езика ме привлече, темата е подходяща за мен, споделя в интервю за „Култура” петъчният гост в НБ „Иван Вазов”. Защитава дисертацията през 1990, превежда от 1985 година.
Сега моите изследователски дейности са размисъл върху литературния превод и историята на българската литература. Искам да напишем една нестандартна история на българската литература, даже не на литературата, ами и на българското литературно пространство, говори още тя за проектите си.
В Националния институт по ориенталски езици и култури, Париж, където е професор е по български език и литература и по теория на литературния превод, ръководи Секцията по българска филология и магистърска програма по литературен превод. Хоноруван преподавател по история и теория на превода в Софийския университет и гост-професор по история и теория на превода в Нов български университет. През 2024 е удостоена е с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
