Поискаха историколингвистичният семинар да стане традиция

1

Страниците от лингвистичната история, разтворени от студенти русисти в Пловдивския университет, привлякоха интереса на филологическата публика. Събитието се състоя през седмицата в зала „Компас”. Езиковедът ас. д-р Енчо Тилев модерира семинара, а за старт на програмата увлече присъстващите из „Периодизация на лингвистиката от древността до наши дни – личности, школи, идеи”. В началото участници и гости бяха приветствани от организаторите.

Идеята за семинара се роди спонтанно – след едно занятие по руска морфология. Първоначално замисълът ми беше друг, но сега съм убеден, че избрахме правилната посока за работа със студентите. Те работиха с голям ентусиазъм върху докладите си, а представянето им го доказа. Интересът беше явен за всички. Отзивите са много възторжени. Гостите единодушно заявиха, че това събитие трябва да се превърне в традиция, посочи ас. д-р Енчо Тилев.

d-r encho tilevСпоред него е невъзможно да си добър изследовател на езика, без да се познава историята на лингвистиката през вековете. Защо е нужно да изследваш нещо, което вече е изследвано, и защо трябва да отваряш врати, които вече са отворени? Вглеждането в историята на езикознанието ясно ни показва – нищо в лингвистиката не започва от нас и още преди хилядолетия учените са се вълнували от въпроси, на които и днес няма да даден категоричен отговор, акцентира още д-р Тилев.

Иванка Христова, Атанас Костадинов, Детелина Пеева, Бетина Георгиева, Ралица Бинева, Гергана Демирева, Лия Златева, студенти от специалностите „Руска филология” и „Български език и руски език”, подготвят своите презентации за семинара. Неговото съдържание поведе публиката към първите езиковедски трудове в Древна Индия, древногръцкото наследство в историята на световната лингвистика, формирането и пътищата на развитие в древноримската лингвистична традиция. Поглед бе насочен и към арабското езикознание като признато и непознато, езика и езикознанието в Древен Китай, японския език като обект на наблюдение; към народите на американския континент и приносите им към лингвистиката. В програмата на семинара участва и д-р Христо Полизов чрез „Уникалният китайски език и класификаторите в него – едно философско-физично обяснение и паралели с други световни езици”.

Насловът „Страници от историята на лингвистиката” е избран от студентите участници, а с формулировката на мотото те показват правилна ориентация в сферата на лингвистичната тематика. Известно е, че в руското университетско образование по филология като фундаментална функционира дисциплината „История на лингвистичните учения”. С това заглавие, от една страна, съществува няколкотомна монографична поредица, а от друга, са факт десетки книги, някои от които със спецификата на съдържанието и интерпретативните параметри надхвърлят формата на учебниците.

Понятието „история на лингвистичните учения“ е твърде широкообхватно и с него обикновено се назовават университетските курсове по история на езикознанието, а в рамките на един семинар темите не могат да обхванат хилядолетната история на лингвистичната мисъл в целостта й, посочи ас. д-р Енчо Тилев. Казанато от преподавателя в Катедрата по руска филология при ПУ „Паисий Хилендарски” също така  напомня, че историята на езикознанието е ингредиент от макросферата на общото езикознание, а то представлява своеобразна философия на езика и теоретично обобщение на лингвистичните дисциплини. Разтваряйки страници от историята на лингвистика, студентите русисти от Пловдивския университет погледнаха към феномена лингвистична кула, разстоянието до която е значително далечно. Отворените страници обаче се оказват оптическото устройство за нейното приближаване. Заедно с това пред бъдещите преподаватели и преводачи в ясна форма се очерта и диференциацията между понятието „увод в езикознанието”, имащо предназначение да репрезентира в интродуктивен синтез теоретична и практическа съдържателност; и „общо езикознание”, отразяващо широкоформатна структурност: общолингвистичната теория, световните лингвистичните школи, развитието на концепции, доминация и субституция на изследователските парадигми.

В една от историите на лингвистиката, чийто автор е С. Г. Шулежкова, съвсем точно е отбелязано как в диахронията на лингвистичните идеи много често действа законът за отрицание на отрицанието. При по-внимателно вглеждане в палитрата от лингвистични школи и направления през вековете ясно се вижда, че езикознанието се развива наистина сякаш по спирала, както отбелязва доктор хонорис кауза проф. Стефана Димитрова, доктор на филологическите науки. Дори само връщането към античните идеи например се осъществява през различни периоди и в рамките на различни изследователски парадигми, а това ясно показва, че нищо от направеното до момента в науката не се губи – само се преосмисля или трансформира, категоризира езиковедът ас. д-р Енчо Тилев.

 2