Модерен мимесис – саморефлексия в литературата

Moderniiat mimezis

За Омир като саморефлексивен поет,  за аналогията и аномалията – генезиса на библиотеката в Александрия и Пергам пише литературоведът гл. ас. д-р Камелия Спасова в книгата си „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата”. Преподавател по антична и западноевропейска литература в Софийския университет, тя е познато име в литературната сфера – и като автор на художествени текстове, и като интерпретатор. Неслучайно защитава доктората си в областта на теорията на литературата. Познанията й в тази област присъстват и в заглавните моделировки, които предлага на читателя „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата”.

Контекстуализация, типологизация и парадигматизация. Музейонът, храм на музите. Граматическата парадигма и жанровият каталог, парадигми по аномалия – несъобразното и хетероклитното, парадигматичният пример: огледалото и хетеротопията  и след тях фантастичната библиотека. Следвано от загадъчните фигури на festina lente: добре ли става нещо, бързо става…

Да, но и библиотекар без библиотека!… Мимесис преди Платон и мимесисът като глас и образ. Гласът на Аполон, гласът на Дионис. Мимесис и саморефлексия. И оттам към преобразуване на понятието мимесис. Намесват се Роман Якобсон и Юрий Лотман. Идва парадигма на саморефлексията.

„Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата”(2021) е заглавие с марката на УИ „Св. Климент Охридски”.