Брилянтният Динко Дерменджиев днес празнува своя 75-и рожден ден. За Чико е говорено много, неговата фигура е световнопопулярна, излъчването му – подчертано личностно, появата му – сигнална за ситуацията и присъстващите.
Футболист № 1 на „Ботев“ за XX в., трикратен призьор „Футболист на Пловдив“, почетен гражданин, участник с националния отбор на три световни първенства, автор на 19 гола с националната фланелка, треньор на младежкия национален отбор, шампион с „Ботев“ през 1967 г., носител на купи. Печели Националната купа през 1981 г. като треньор на „канарчетата“, под негово ръководство отборът влиза в призовата тройка на шампионата, а в сезон 1982/ 83 демонстрира най-резултатното нападение в А група –62 гола
Забележителен факт в историята на клуба е и спечеленото домакинство срещу Барселона през септември 1981 г. в турнира КНК: старши треньор е Динко Дерменджиев.
„Много бърз със и без топка, с изключително рязък старт, с разнообразни и трудноуловими финтове и вроден интелект в играта, той е трудноуловим за противниковите защитници“. Тази изчерпателна характеристика за футболните качества на Динко Дерменджиев е от Румен Минков в юбилейната книга „Сто години ФК „Ботев”.
А Георги Убинов, който написа „Когато канарчетата стават орли“ – емоционална експедиция из историята на клуба и неговите постижения, с 39 гола в ранглистата на „Ботев“, приятел на Чико и отговорен редактор на юбилейното издание „Чико 65“, излязло точно на тази дата преди десет години, акцентира върху интересна аналогия. Пристрастен към формите и принципите си ДОС и ДОЖ, търсещ колора в мисълта, Георги Убинов се насочва към ДНК фактора в способностите на Дерменджиев. В интерпретацията на Убинов Чико унаследява филигранния поглед върху играта от таланта на майка си Елена, която е баш килимарка на своето време. За нея е било достатъчно да хвърли един поглед и да намери кусура, да покаже къде, какво и как трябва да се добави или коригира, та да зазвучи килимът като полифония от цветове и форми. Аналогията между тази нейна способност и погледа на Дерменджиев върху играта е потвърждаван многократно факт.- Неизчерпаемата енергия на Чико идва по бащина линия – баща му Цвятко е първокласен колоездач и знаменосец на отбора, показва още анализът на Убинов.
Наскоро с Димитър Дерменджиев, малкия син на Чико, говорехме за комплексните качества, които превръщат изпълнителя в личност с индивидулитет. Та в този разговор Митко Дерменджиев сподели как често Чико подчертава, че трябва отвътре да виждаш терена геометрично, да преценяш своята позиция в цялостната конфигурация, да изчисляваш за секунди разстояния и ъгли. Още едно доказателството за легитимната аналогия между наблюдателното килимарско око на баба Елена и футболноархитектурния поглед на сина й.
Талантът се унаследява, но и изгражда, казват познавачите. И двамата синове на Чико се свързват с великата игра, но по различен начин. Големият – Цветозар, има национална футболна визитка. Шампион и носител на купата на страната със „Славия“ през 1996, вицешампион през 1986 с „Ботев“, бронзов медалист през 1987, 1988, 1993 и 1994 с „Ботев“ и през 1991 г. със „Славия“. В турнира за купата на УЕФА – 14 мача и 4 гола.
Малкият – Димитър, се насочва към теоретичните аспекти, концентрира вниманието си в областта на психологията и дава превес на интересите си в спортната психология. Вероятно и под влияние на майчиния преподавателски ген.
1967 г. съпругата на Дерменджиев – Мария, докосва шампионската купа. През шампионския сезон Чико бележи 14 гола и е на второ място сред голмайсторите на страната за 1967.
Контраатаката е техен патент, каза в наш разговор през 2012, когато се чества 100-годишният юбилей на „Ботев“, за шампионския отбор от 1967 фамозният плеймейкър Петър Зехтински. За връзката Чико – Зико футболният историк на „Ботев“ и професионален статистик полк. Румен Минков пише: „Истински прелом в играта му настъпва, когато старши треньор на отбора става Динко Дерменджиев. В лицето и играта на П. Зехтински той вижда и налага онази фигура, която ще реализира собствените му виждания за модерната игра на отбора на „Ботев“.
Който може, го може – солидарен е с аксиоматичната фраза иначе нестандартният Чико. Неотдавна го попитахме дали е способен отново да покаже елегантно отиграната ситуация, когато на финалите в Мексико 1970 срещу Перу, на рождения си ден, бележи първия гол на Мондиала.
Е, вече нямаме тази енергия, но пак може да се покаже нещо. Това не се забравя!
http://vbox7.com/play:0057213f
Доказателство за актуалността на способностите и актуалността на футболната личност. Тях Динко Дерменджиев ги притежава. Вероятно малцина си задават въпроса накъде щеше да тръгне футболната кариера на Чико, ако бе останал под рамката на вратата – известно е, че той започва като вратар в „Марица“, та после и в „Ботев“, но дизайнерският нюх на Георги Генов – Джогата вижда в него перспективен реализатор. Рекордът от 194 гола за „Ботев“ е на Чико, той изиграва и най-много мачове с екипа на „канарчетата“ – 447. Автор на няколко хеттрика.
Чико е предизвикателен и ексцентричен, подчертано себепринадлежащ, със своя запазена марка в българския футбол!