Това пространство е съвсем различно от нашето. То е много по-невероятно, по-изчистено и особено на дневна светлина могат да се видят брилянтните цветове на Генко. Разказът е по-различен – думи на куратора Красимир Илиев за ситуираната в Пловдив изложба „Генко Генков. Отвъд видимото”.  Тя е аранжирана в зала 2019” и бе откират преди дни.

Когато започнахме да работим по тази изложба, имахме няколко много сериозни предизвикателства. Моята част от работата в екипа беше да изчистя цялата митология, която се беше събрала около Генко Генков, посочва още кураторът. Над 50 картини, отразяващи творческите интенции на Генко Генков за повече от половин век, са в експозицията – резултат от голямо проучване и подбор, извършени от кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев, Наташа Ноева, Ана Топалова (асистент куратор) от Софийската градска художествена галерия и показана с голям успех в нейното пространство през 2023. Пловдивската публика може да я разглежда до 6 март, а това става реалност благодарение на усилията на екипа на Градска художествена галерия – Пловдив и по-специално на директора ѝ – изкуствоведа Красимир Линков, и на Милена Китипова, главен уредник.

Картините са събрани от много публични и частни колекции в страната – доказателство за значимостта на този художник сред знаковите имена в историята на българското изкуство. Генко Генков постъпва в Художествената академия още през 1941, а не две години по-късно. Започва да учи при Борис Митов и едва по-късно при Дечко Узунов. Любопитен факт е, че при Митов получава шестици, а при Дечко Узунов – четворки. Записва се първо стенопис, после се отказва. Неговите митарства, кратката му военна служба в Сливен, както и малките му бунтове, за които се знае от разкази на негови колеги, удължават следването му до 1949.

Затварян ли е Генко Генков в концлагера в Белене? Изследванията на документите сочат, че през 1956 за една година е въдворена неговата житейстка спътница по това време – Гертруда. „С Гертруда сме в Белене“ – пише върху свой автопортрет с въглен живописецът. Изкуствоведите анализатори определят това като толкова травмиращо за  високочувствителния автор, че той преживява изпращането на любимата си в концлагер като свое собствено преживяване.

Макар и в чест конфликт с нормативното изкуство и вездесъщите художествени комисии по време на социализма, живописецът създава огромно по обем и многообразно като техника и експерименти творчество. Оттук идва и  предизвикателството пред специалистите да докажат по несъмнен начин автентичността на някои негови нетипични работи. У Генков се открива „желязна логика в хронологията неговото творчество“. Изложбата, подредена сега в Пловдив,  започва с един необичайно нежен, в розово, ранен пейзаж, датиращ от 1949 – сватбения подарък за състудентката му Магда Абазова, творбата не се покрива с представата за един „хулиганстващ художник“ с ярки драматични цветове. Към розовите чисти тонове авторът отново се връща във финалния етап на творчеството си, стига до  своеобразна „калиграфия“ на правенето на картината, с които всъщност е и започнал. Така при него се реализира своеобразна кръговост.

Щастлив и благодарен съм за поканата от екипа на Градската галерия в Пловдив да бъде  показана в тази зала изложбата на Генко Генков. В резултат на нелеката задача да се направи биографичен разказ за Генко, в който всяка една точка да бъде подкрепена със съответния документ, се установяват и записват в големия каталог към изложбата редица корекции на дългогодишни твърдения, посочва изкуствоведът Красимир Илиев.

Да видиш картината на художника,  е начин да се докоснеш до неговата душа. Изключително много ме радва това прекрасно сътрудничество между Софийската градска галерия и Пловдивската градска художествена галерия, което ни дава възможността да видим тази изложба. Благодарение на това сътрудничество и изключителната работа на всички замесени пловдивчани могат да се докоснат до Генко. Вярвам, че изложбата ще бъде много добре оценена от публиката, изразява позиция Пламен панов, зам.-кмет на Пловдив по култура, археология и туризъм.