Към законодателната рамка на търговията с храни преди векове насочва един изследователски текст. Авторът му е заявил, че проучването е далече от това – да репрезентира политическата ситуация в района на Далмация и Истрия през XIII и XV век и международните отношения между субектите на изследване и „великите сили“ на епохата. Текстът дори не проследява и икономическите параметри на търговията с хранителни продукти или откриващите се в запазените документи казуси по реализацията на конкретни сделки.
Разглежданата тема има най-голяма видимост в градските статути, като именно те маркират различните нива на търговията с хранителни продукти, определят видовете стоки, с които се търгува, и правилата, регулиращи размяната. В регистъра влизат също и кои храни може да се внасят и изнасят, местата и времето на разрешена такава търговия, мерките и теглилките, удостоверяващи продаваните количества. Редицата с факти е немислима без данъците, митата и таксите, изискванията към продавачите, определянето на справедлива цена за търговци и купувачи. И нещо, което днес е особено анализирано – опаковките и различните хигиенни изисквания към продажбата на храни. Факторът субект в ретроспектива заема своята позиция чрез чиновниците, контролиращи този сегмент на търговията, и налаганите наказания за неспазване на градските закони от търговците и клиентите.
Всичко това – в изследването на Йоанна Бенчева, публикувано с марката на УИ “Св. Климент Охридски”.
.