Аудиобилингвие води из артефакти

Шумоизолирани кабинети за екипна работа. Студентката с най-висок кандидатски бал отъждестви следването и кубчето на Рубик

Стартира Комплексът за медицинско знание, наука и иновации. Новата Централна библиотека в Медицинския университет е ситуирана на първия и втория етаж от новооткрития корпус. Зони за потребители с 230 места, библиотечно-административен сектор и книгохранилище, обособени локации за самоподготовка и индивидуална работа, тиха читалня за студенти, зала за преподаватели и докторанти, шумоизолирани кабинети за екипни дейности, 48 компютъра със сензорни дисплеи, техника за печат и дигитализация са подсигурени за потребителите.

Радостен съм, че успяхме да завършим този проект за развитие на университетската инфраструктура, който разширява възможностите за обучение и научна работа, създава съвременна среда за практическа подготовка чрез медицинска симулация и осигурява условия за опазване и популяризиране на медицинското наследство. В изграждането и оборудването на сградата са вложени 9 млн. евро – собствени средства на Университета. Не ни беше лесно, но успяхме, синтезира проф. д.м.н. Ангел Учиков, ректор на Медицинския университет. Заедно с Костадин Димитров, кмет на Пловдив, и архитектите проектанти той преряза символно лентата.

От своя страна, градоначалникът извежда, че Медицинският университет е гордост за града, а амбицията на толкова много млади хора да учат тук, дългата и тежка подготовка за приемните изпити са доказателство за престижа на МУ. Всеки път, когато дойда, виждам или модернизирана база, или нов корпус – това е  показателно за развитието на висшето училище, конкретизира Костадин Димитров.

Роботът Пепър от ОУ „Кочо Честеменски“ показа способностите си на водещ, влизайки в екип с проф. Учиков за приветствия при церемониалния старт на академичната година. Медиците демонстрираха световна прийомика, след като Пепър асистира и в  донасянето на ножиците за церемониалната лента, а моделът е отражение на действията от хуманоидния робот, подал топката на Мондиал 2026.

Истинския облик на сградата ще създадат всички преподаватели и студенти с лекциите, разговорите, трудните изпити, успехите, мечтите. Чест е да си архитект на сграда, символ на иновациите и традициите, гласи позицията на арх. Димитър Ахрянов и арх. Христо Пелтеков, проектанти на Комплекса за медицинско знание, наука и иновации. На пет етажа в него са Библиотечно-информационният център, Медицинският симулационен тренировъчен център и Музеят на медицината.

С 30 симулационни зали, включително операционни, родилни и гинекологични, болнични и педиатрични, манипулационни, със  зали за виртуална и смесена реалност, разполага симулационният център. Спешният сектор с реална линейка и Центърът за медицински манипулации, високотехнологичните хирургични симулатори, симулаторите с виртуална реалност и таск тренажорите породиха серийни реакции от позитивни впечатления.

Негово преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, отслужил водосвета, благослови академичната общност.

На празничното събитие бе направено символично предаване на Щафетата на познанието. Статуетката се връчва на всеки следващ випуск. С „Продължете достойно нататък“ се обърна към първокурсниците Рафаела Панайотова, отличникът от 2025, предавайки Щафетата на познанието и символизиращата я статуетка на Ива Карагьозова.

Постигналата максимален кандидатски бал за „Медицина” Цветелина Георгиева отъждествява в представите си следването с кубчето на Рубик. Първо то е разбъркано и дълго човек може да се чуди откъде да започне, кой е правилният ход и дали изобщо се движи в правилната посока. Във времето обаче се учи, променя се, развива се и еднаквите цветове започват да се подреждат. Може би и при нас ще е така, прогнозира Цветелина в обръщението си към своите колеги.

Започваме нова глава в живота – далеч от дома, от семействата си и от всичко познато. Идваме от различни страни, култури и среди, но всички сме тук с една и съща цел – мечтаем да станем лекари, произнесе в речта от страна на чуждестранните студенти Асеил Алмохамед Алшехаб, класирана с максимален бал в специалност „Дентална медицина“.

Медицинският университет посреща 1300 новоприети студенти – български и чуждестранни, а на стартовата церемония Георги Янев, областен управител на Плоавдив, връчи студентски книжки.

При медиците визитира Пенчо Братанов, правнук на благодетеля Димитър Кудоглу. Гостът не скрива възторга си от това, че Медицинският университет съхранява част от завещаното от големия дарител, и поднесе плакети по повод 164 години от рождението на Кудоглу.

Вашето поколение ще лекува в свят, който се променя по-бързо, отколкото сме си представяли. Изкуственият интелект вече поставя диагнози. Роботите участват в хирургични операции. Генетиката прави възможно лечение, което допреди десетилетия звучеше като научна фантастика. Информацията достига до пациента преди лекаря. И въпреки това – светът никога не е имал по-голяма нужда от истински лекари. Защото машината може да разпознава образ и да изчислява риска, но не може да вдъхне кураж. Алгоритъмът може да изчисли вероятност, но не и да даде надежда, подчерта проф. д.м.н Ангел Учиков в ректорското си обръщение. Именно той връчи и подаръците на отличниците с най-висок бал, влезли в четирите МУ факултета – Цветелина Георгиева – Медицински факултет, Ива Карагьозова – Факултет по дентална медицина, Звезделина Сиракова – Фармацевтичен факултет, Медие Алиманова – Факултет по обществено здраве, Елена Симидова – Медицински колеж. Сред англоезичните студенти отличиха Ивон Станева и Асеил Алмохамед Алшехаб.

Музейната експозиция в новооткрития корпус е разположена на първия етаж и представя не само историята на медицината като знания, инструменти и лечебни практики, но и историята на хората и институциите, съхранявали, развивали и предавали ги на генерациите. Новото пространство не просто събира вещи и експонати, а дава възможност за цялостно преживяване, лаконизират от МУ.

Разказ за артефакт, изложен във витрината пред потребителя, е възможен във аудиоформа, и то двуезично. Всеки монитор разполага и с технически приспособления, които дават възможност на хора със слухови нарушения да се запознаят с находките. Особено впечатляваща е възстановката на римски фамилен гроб от края на II и началото на III век – оригинален градеж с ломени камъни, слепени с хоросан, открит при ремонтни дейности на университетската територия и доказателство, че МУ-Пловдив се намира върху части от западния некропол на Античен Филипопол.