Най-големият капан са изреченията без глагол. Възстановяваш синтаксиса с минимална загуба на смисъл, а това вече е занаят, граничещ с реконструкция, посочва англицистът
Из областта на англофонната картина, създавана от чуждестранните студенти, спецификите при специализирания превод и релацията между страстта автомобили и езика повежда старши преподавател Благой Айвазов от Департамента за езиково и специализирано обучение при Медицинския университет – Пловдив. Атмосферата сред медиците пренастройва преводаческите увлечения на ст. пр. Айвазов, който в началото стои по-близо до техническите преводи. Завършва английска филология в Пловдивския университет, където присъствието на нестандартни фигури дава трайни отражения у генерации филолози, посвещавани в изкуството на превода. Преподавал е в Университета по хранителни технологии, а днес името му е сред съавторите на специализирани изпитни текстове в областта на медицинския английски. Превежда симултанно на международни форуми и намира контекстовата формулност в комуникационното многопосочие.
Тази година пловдивският Медицински университет чества 80-годишнината си, а ДЕСО, динамично развиваща се негова структура, своето четвъртвековие.
Съавтор сте в „Тестове по английски език за кандидат-докторанти от медицинските специалности” – констатирате ли тънкости, оказващи се препятствия пред завършващите медици, макар и много от тях да са с езикови гимназии или паралелки с разширено изучаване на чужд език?
Да, наблюдават се някои характерни затруднения, които на пръв поглед може да изглеждат изненадващи. Макар кандидатите да боравят уверено с терминологичния апарат и да имат опит с четене на научна литература на английски, понякога те надценяват своите езикови рефлекси. Това се случва, когато използват тези рефлекси в клиничен или комуникативен контекст, а академичният дискурс – особено в научни статии и при изразяване на допускания, ограничения, цел и методология – е съвсем различна територия. Дори завършилите езикови гимназии невинаги са подготвени за особеностите на научния стил. Допълнително затруднение е разнородността на кандидатите – тестовете, с които ги изпитваме, са силно тематични и изцяло съобразени с техния академичен интерес. Освен нашите студенти, които са не само медици, но и фармацевти, а понякога и акушерки, срещаме и кандидати от други университети – химици, биолози, кандидатстващи за докторантура в МУ. Те често имат много добра теоретична подготовка, но нямат опит с нашите езикови изисквания, като това води до допълнителни предизвикателства както за тях, така и за нас. От друга страна, за студентите ни, които се обучават по специализиран английски, именно общоезиковите компоненти – граматика, базова лексика и комуникативни умения в ежедневен или академично-неформален контекст – се оказват по-слабо развити. Това несъответствие е една от причините да поддържаме факултативно обучение в Департамента за езиково и специализирано обучение (ДЕСО), където поставяме акцент върху практическите езикови умения. Когато тези студенти се явяват като кандидати за преподавателски позиции, използваме диагностични тестове, за да оценим доколко езиковата им подготовка позволява ефективна и достъпна комуникация в учебна среда.
В Медицинския университет учат доста чуждестранни студенти – интонационно многоцветна ли е англофонната картина?
Безспорно – англофонната картина в Медицинския университет е изключително многоцветна, особено в интонационно и фонетично отношение. Срещат се разнообразни варианти на английски – от такива, повлияни от родните езици на студентите, до напълно автентични форми на британски, американски или други локални варианти. Наскоро например приехме първата си група студенти по специалността „Медицинска сестра“, изцяло в англоезично обучение, повечето от които са от Африка. Контактът с техните характерни, ясни и ритмични акценти се оказа не просто езиково предизвикателство, а истински освежаващ поглед върху богатството на английския като глобален език. Те владеят английски като майчин, а това често променя очакванията за „стандартно“ звучене и прави преподаването и комуникацията с тях изключително обогатяващо преживяване. Такова многообразие не само обогатява езиковата среда, но и поставя предизвикателства пред разбирането и междукултурната комуникация – както за студентите, така и за преподавателите. Именно затова т.нар. „listening flexibility“ и комуникативната чувствителност са ключови умения, които се развиват неволно в нашата среда.
Без кое не може да се стигне до ефектно усвояване на основните особености на медицинския английски от българските му потребители?
Ефективното усвояване на медицинския английски от българските обучаеми изисква не просто натрупване на терминологичен речник, а изграждане на цялостна комуникативна рамка, в която контекст, регистър и цел на изказа са от решаващо значение. Без осъзнаване на жанровата специфика на медицинската комуникация – било то анамнеза, клиничен доклад или научна статия – обучението остава фрагментарно. Без стабилна основа по латински език и в по-широк исторически план, без уважение към старогръцкия принос ефективното усвояване на медицинския английски остава повърхностно. Латинският е „бащата и майката“ на медицинския език; той е не само корен, но и логическа опора за разчитане на термини, структури и значения. Именно благодарение на това обучение българските обучаеми могат да разпознават, анализират и правилно да използват сложни термини в английски, без да ги възприемат като механично натрупване на чужди думи. Оттам нататък познаването на жанровата специфика, контекстуалната чувствителност и способността да се мисли медицински „на английски“, вече стъпват на здрава почва.
Завършвате английска филология: споделете нещо за преводаческите подходи на нестандартните фигури – преподаватели по английски език, от тях бе Сашко Павлов (1950 – 2025)?
Фигури, като Сашко Павлов и Огнян Обретенов, трудно се вписват в строго академични дефиниции – те ги надхвърлят. Преводаческите подходи на Обретенов бяха същевременно класически издържани и смело интуитивни. Той преподаваше превод не само като технически процес, а като културно събитие – среща между смисли, контексти и характери. Способността му да „чува“ текста отвъд думите и да предава звученето на оригинала – било то поетичен ритъм или иронична интонация, – остава за мнозина от нас модел за вдъхновение. Присъствието на такива нестандартни преподаватели в системата, като Сашко Павлов, е не просто ценно, а необходимо. Те внасят глътка свобода, отстояват индивидуалния подход и доказват, че академизмът не изключва хумора, дълбочината и човешката ексцентричност. За студентите – а и за младите преподаватели – подобни фигури остават важни ориентири дори когато самите методи са трудни за повторение.
Кога преводачът разбира, че е навлязъл в тактиката на симултанния превод?
Бих казал, че преводачът започва да разбира това, когато мисълта на говорещия започне да тече през него почти едновременно с изказа – без предварително „вътрешно превеждане“. Това е момент на висока когнитивна концентрация, в който сработват едновременно слушане, обработка, предвиждане и артикулация. Лично аз все още не се осмелявам да твърдя, че съм овладял напълно това изкуство. Най-сериозните трудности често произтичат не от лексиката или структурата, а от липсата на синхрон между говорещия и преводача – например когато се говори на дълги и плътни пасажи, без паузи. Малко разбиране от страна на говорещия за нуждата от кратки, ясни изречения и момент за реакция често прави разликата между гладко и напрегнато предаване на смисъла. Симултанният превод е партньорство – и когато тази осъзнатост е двустранна, резултатът е много по-успешен.
Кой тип текстове са Ви фаворитни да превеждате?
Преди имах силен афинитет към техническите текстове – те предлагат структурираност, яснота и относително сдържан речник. С времето обаче, а и с годините в Медицински университет – Пловдив, везните закономерно се наклониха към медицинския английски. Там преводачът рядко се чуди „какво е искал да каже авторът“ – терминологията е стабилна, логиката на текста е ясна, а стилът – предсказуем. Това обаче не означава, че липсват предизвикателства. Българският медицински стил често ползва клиширани или формално „размити“ фрази, които оставят вратичка за интерпретация, а най-големият капан си остават изреченията без глагол. А такива има – и не са малко. Те те принуждават не просто да превеждаш, а да възстановяваш синтаксиса с минимална загуба на смисъл. Това вече е занаят, граничещ с реконструкция.
Извън филологията – имахте пристрастие към автомобилите?
Правилно си спомняте. Автомобилите си остават стара и неизлечима страст. Вълнуват ме във всякакви форми и мащаби – от реалните до умалените, от състезателните до музейните, от шумните до виртуалните. Колекционирам мащабни модели още от дете – много преди да имам книжка.
С годините интересът ми стана по-всеобхватен: не търся само скорост и звук, а история, еволюция, естетика. Обичам съревнованието – както по трасетата, така и между различни школи, технологии и концепции. И в езика, и при колите най-интересното се случва под повърхността. А какво е общото с езика? Той е като съединител – ако не го усетиш навреме, се чува кофти стържене!