Слънцето огрява скален фалос…

Нов декодер към духовния свят на траките е опционален в тематиката. Най-видимата и атрактивна и същевременно най-загадъчната проява на култа към слънчевия диск се оказват тракийските скални светилища. Как вярата на траките в бога Слънце се вписва в общата почит към светилото в древния свят на Средиземноморието, артикулира новата книга на известния траколог проф. д.и.н. Валерия Фол. Слънцето, дневната светлина и малко след това и огънят са вероятно най-древните средства за създаване на реално и въображаемо пространство на вярата и обредността, отъждествявани с божественото. Затова и култът към Слънцето бог е един от най-древните редом с този към Великата богиня-майка, посочва изследователят Валерия Фол.

Сакрални пространства са мегалитите долмени, менхири, кромлехи, впечатляващите слънчеви врати и т. нар. „мегалитни яйца“, многобройните скалноизсечени мегакомплекси и свещени пещери. Източно от входа на пещерата стои оформен скален издатък, оприличаван на пръст и на фалос и насочен на юг към небето, огряван от светлината на слънцето от изгрев до залез. Предизвикателен е типологическият паралел с философско-религиозните идеи за оплождащата мощ на слънцето-фалос, задвижваща сътворението в космогонията на Дервенския папирус. При проследяването на соларната теология в редица писмени свидетелства, включително свързаните с райони, в които живеят траки и пеони (Лейбетра, Пангей, Рила, Родопите, поречието на Струма, в Троада в Анатолия), също и с Орфей, Терей, чуждестранни изследователи констатират близкия тракийски контекст в нея, запознава наративът.

„Когато Слънцето беше бог“ принадлежи към новите заглавия на издателство „Българска история”. То съдържа и множество древни митове и легенди, писмени свидетелства и археологически находки, заредено е с богата селекция от фотографии.