Самонаследяването анализириха на конференция

socio

Научен форум „Социоанализа на самонаследяването като проблематика“  интегрира в критически диалог екипа на проект „‘Нямам никой, към когото да се обърна!‘ – социоаналитични измерения на уязвимостта“ (финансиран от ФНИ, МОН) – млади учени и постдокторанти от катедри „Социология и науки за човека“ и „Философия“ на Философско-историческия факултет на ПУ и водещи учени от Академична ризома „Критика и хуманизъм“. Форумът се състоя в зала „Компас” на Пловдивския унивеурситет.

 Презентирани бяха най-актуалните научноизследователски рефлексии върху различни засрещания между теория, методология и емпирия в проблематиката на Пловдивската социоанализа на самонаследяването. За нея е специфично, че засяга съвременната ситуация, която ни сблъсква с натрапващи се феномени, афективни форми, преминаващи през всички срезове на социалното – от непоносимостта към малцинствата и бежанците, през лицемерието в политическите скандали или свадите в семействата, раздирани от социални неравенства, до начините, по които диктатът на новите технологии и социалните мрежи, но и глобалната несигурност предопределят базовите модуси на всекидневното.

Изследователите от проекта за млади учени и постдокторанти от катедрите „Социология и науки за човека“ и „Философия“ представиха основни  научноизследователски резултати от изследванията си през първата една година на своя проект върху проблема за социалната уязвимост като граничен между областта на логиката и методологията на хуманитарните науки и тази на обществените науки (социоанализа, етнометодология, анализ на разговори). „Същностно за нашите изследвания е продуктивното взаимно оглеждане между методология и емпирия, което ни позволи да постигнем редица изследователски резултати. Главният от тях е чрез емпиричните изследвания и данните от тях по деветте научноизследователски казуса  на теми: „Нереализираният/неуспешният висшист“, „Роми, бездомничество, неравноценност“, „Хомосексуалният Друг“, „Страданието на болния“, „Обезселеното село“, „Социалистическият човек“, „Успешното самонаследяване след „срещата“ със смъртта на Другия“, „Бежанецът“, „Когато нямам към кого да се обърна, пиша“ да развием методологическата рамка на проект за социоаналитичен протокол“ – коментираха от екипа.

 Типичната за изследователите в полето на Пловдивската социоанализа стратегия „мислене заедно”  продължи и в следобедната сесия на Академична ризома „Критика и хуманизъм“ (вкл. Институт за критически социални изследвания, Институт за критически теории на свръхмодерността и катедра „Социология и науки за човека“, ФИФ, ПУ). Тя следва замисъла на двете проведени през 2015-та и 2016-та година конференции по социоанализа – „Социоаналитичният обрат: Бурдийо и след него” и „Праксеологическият обрат: от етнометодология към социоанализа“. Неговата цел е да се поставят нови акценти и да се предизвикат дебати върху проблемните области на социоанализата на самонаследяването. Тази година новите акценти на изследванията в това актуално проблемно поле се репрезентират чрез два критически диалога на общата тематика: „Социоаналитикът като наследник“.

Избрахме да се спрем на тези два проблема, тъй като те са сред най-провокативните и интересни проблеми в социоанализата на самонаследяването. Позволяват да се откроят интригуващи смислови връзки между нея и логиките на практиките в различни социоаналитични случаи, а чрез това ще се опитаме да мислим заедно проблема за самия социоаналитик като наследник, поясниха от Академична ризома „Критика и хуманизъм“.

Форумът реализира премиера на най-новия брой сп. „Социологически проблеми“, посветен на 65-годишнината на Деян Деянов. Темата на броя е „Социоанализа на самонаследяването”.