Progresisti i konservatori

Прогресисти и консерватори в интерпретация

Между опита за миналото и интуициите за бъдещето слага литературата изследователят доц. Бойко Пенчев в своите „Прогресисти и консерватори”. Възкресява езическото със Сибин и Сатанаил, страницата „Веда Словена“ – затваряна и отново отваряна” и  тракийското наследство. Сватби и разсъмвания моделират времето и действителността в поезията от епохата на сталинизма. Времето на еснафа се ингредиира от историята и свободното време, Априлската битка с еснафското, селския човек и града.-

Романът от първата половина на петдесетте е визуализиран в епос и история – ето ги историята и класовото съзнание, осъзнаването на героите и осъзнаването на писателя… „Епичният роман“ идва с генеалогия на понятието. Комунистическият прогресизъм изважда бъдеще, управляно от миналото, реализъм на развитието, а екскурс – как работи социалистическият реализъм.

Пространственият обрат в наратива  се реализира с „Де е България”, генеалогия на котловината и „Неправилният „век”. „Тайната история на примитива” и „Хайтов като новия Йовков” образуват „Минало, завръщащо се като вечност”. Гротеска, мит и карнавал са в „Опаковането на Радичков”. Четири канала отвеждат към еротиката на социализма, репрезентирана в този наратив.  Първият канал е на Лъстивата гъркиня, вторият на „Осъзналата се женственост”, за да се появи „Еротиката като предизвикателство пред героя, търсач на духовни истини”. Квартета оформят „Модерните прелъстителки”. В действие са фигурализациите на времето!

УИ „Св. Климент Охридски” адресира към читателя това нестандартно заглавие, имащо привлекателен дизайн и сугестивна конфигурация на коричните изображения. Литературният критик, историк и поет предлага концептуално осмисляне на процесите в българската литература от края на 40-те до 70-те години на ХХ в., видени през проблема за времето, и извежда линеарния и цикличния темпорален модел, проследявайки техните трансформации в литературата и литературната критика за анализирания период. Изследователската перспектива открива възможности за нов, задълбочен прочит на писатели, като Йордан Радичков, Николай Хайтов, Васил Попов, и на критици, като Тончо Жечев и Кръстьо Куюмджиев.

Научните изследвания на Бойко Пенчев са съсредоточени върху релациите между литературата и проблематиката на модерността, идеологиите, културната памет. Първата му литературноинтерпретативна книга е „Тъгите на краевековието“ (1998), а квадрата конструират „Българският модернизъм: моделирането на Аза“ (2003), „Септември ʹ23: идеология на паметта“ (2006), „Спорните наследства“ (2017).