Предизвикателствата към мъжката хегемония в модерната социална, културна и политическа история на българската национална държава  (1878 и 1944) стои в обектива на „Жени, пол и модернизация в България”.  Българските развития в контекста на Балканите и Европа също влизат в същността на това монографично изследване, превръщащо понятието „пол“ в една от главните категории за историческия анализ. Второто, допълнено, издание на „Жени, пол и модернизация в България” от историка Красимира Даскалова излезе през 2022 със знака на УИ „Св. Климент Охридски”.

Че българското общество и култура не са нито повече, нито по-малко „патриархални“ от други общества в Европа и света като цяло, показва тази монография. Прогресивните личности от двата пола смятат решаването на т.нар. женски въпрос и равноправието на жените и мъжете за sine qua non на националното изграждане, виждат в него ключа за изграждането на хармонични и успешно функциониращи общества. Текстът води към историята на жените/пола в България, Източна и Югоизточна Европа и говори за иституционализацията на жените/пола у нас. Разглежда понятието идентичност, половите идентичности, ролята на фолклора и „народната” култура за изграждането на идентичностите. Читателят среща и представите за жените в българската книжнина от XVIII и  XIX век. В монографията се избистрят визиите, образите, дискурсите за „жената” в българското общество след Освобождението. Интерпретирани са националното изграждане, патриотизмът и образованието на жените в България и Югоизточна Европа.

Националната държава, модернизацията и политическото гражданство на жените – за него наративът започва с историческия контекст. Жените, полът и професионалният живот в „Нова” България и жените и професиите на Запад са още една траектория в монографията.