Джудистът инж. Георги Неделчев владее алгоритъма на победата. Убеден е, че развитието на личността чрез уроците помага за успеха
Интелектуалната марка на Пловдив завладя националния тв ефир. През февруари спортистът джудист, преподавател по теория на спорта и притежател на инженерна диплома Георги Неделчев регистрира триумф в 13 поредни състезания на „Последният печели”. В развоя на играта той се насочва да подобри абсолютния рекорд от 18 победи, държан от столичанина Мартин Иванов. Наскоро рекордът бе изравнен от друг пловдивски участник – Атанас Атанасов.
Разговаряме с Георги Неделчев в различни аспекти, но център е ролята на личността, познанието и функциите на интелекта. Триумфаторът от състезанието, водено от големия български глас Орлин Горанов, чете много, гледа предавания, намерил е ноу-хау как да увлича учениците от Спортното училище в Пловдив из теорията на спорта. Образователната школовка в Математическата гимназия в Пловдив и инженерната в Университета по хранителни технологии, тогава Висш институт по хранително-вкусова промишленост, плюс усвоеното в тренировките по джудо формират у инж. Неделчев синтез от качества, носещи му резултатност.
Влизането в студио и присъствието на конкуренти активира ли по-бързи ходове на мисълта и динамично „извикване” на фактите от натрупаните познания?
Подходих към играта „Последният печели“ като към състезание. От тази гледна точка отговорът ми е „да“. При всяко влизане в студиото съзнанието ми реагираше както на всеки турнир по джудо, в който съм участвал. Анализирах съперниците. Настройвах се да реагирам максимално бързо, да не се разконцентрирам. Припомнях си факти, след като виждах сферите, които се появяват на компютъра.
Вероятно стратегия е една от думите, разкриващи кое води до победа в такъв тип състезание. В каква последователност обаче ще подредите шанс, интуиция, мисъл.
Последователността е мисъл-интуиция-шанс. Чрез мисълта се опитвам по най-бърз начин да изровя информация от паметта. Интуицията ме води до избор, когато се колебая между две предположения, а шансът е да уцеля правилния отговор.
Кое е общото между играта в „Последният печели” и играта на шахмат?
Безспорно играта шахмат е много по-сложна и многообразна и сравнението с „Последният печели“ ще е малко повърхностно. Все пак бих казал, че бързата и услужлива мисъл е задължителна и при двете. В телевизионната игра също се налага бързо да се пресмятат точките, особено в третия кръг. Когато загубих, бях забравил да пресметна нужните ми точки преди избора на последните сфери.
Спокойствието, увереността в собствените сили, концентрацията са необходими и в двете игри.
Допускахте ли, че можеше да заемете позицията на новия абсолютен рекордьор в „Последният печели”.
Колебаех се цяла година дали да кандидатствам. Не смятах, че бързината да се натисне бутонът и веднага да се отговаря, е подходящо условие за мен. Когато отговарях пред екрана, често се случваше да знам отговора, но правилното име да изниква в съзнанието ми една-две минути по-късно. Поради всички тези мои мисли бях изумен, че победих първия път. Преди последната минута на моя съперник – Десо, аз на практика бях загубил. Десислав обаче игра, въпреки че можеше само да маркира, и така се оказах победител.
Някъде около осмата победа повярвах, че мога да настигна и да задмина рекордьора Мартин. Тази мисъл беше едно от нещата, които ме караха да продължавам да се боря за победа във всяка игра, макар че изпитвах силна физическа и психическа умора.
Начинът, по който давахте някои от верните отговори, техниката на погледа Ви и интонацията с въпросителен оттенък към водещия пораждат асоциации, че знаете отговора, но сякаш искате потвърждаването му. От инженерното образование и многото тестващи формули в него ли идва това?
Не знам дали е от инженерното образование и формулите. Тези въпросителни интонации бяха в два случая. Или се колебаех между два отговора, или давах предположение с първата асоциация, която ми идваше наум.
Г-н Неделчев, от Висшия институт по хранително-вкусова промишленост (сега УХТ) през Националната спортна академия и до арената на „Последният печели”. Интелектуален маратон или инженерно-спортна олимпиада е това Ваше трасе?
Моят отговор започва от гимназията. Завърших Математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“ – Пловдив и винаги съм се гордял с този факт. Там започнах да осъзнавам какво представлява аналитичното мислене. Осъзнах, че понятието „алгоритъм“, изучавано по програмиране, може да се прилага и в спорта. Започнах да анализирам моите конкуренти. Преди всяка среща съставях „алгоритъм“ – имах готови поне три варианта в зависимост от това – как протича срещата. По този начин побеждавах много по-подготвени от мен съперници. Със знанията от гимназията нямах никакви проблеми в теоретичните дисциплини в Института, които бяха основно математика. Там задълбочих теоретичната си подготовка. Спортът, от своя страна, ми помогна да „устискам“ на голямото количество материал, който трябваше да уча, както и да си вземам изпитите. Моето трасе е по-скоро инженерно-спортен маратон, надявам се да е и интелектуален…
Ускорено любознателен или последователно любознателен сте?
По-скоро съм последователно любознателен. Аз разбирам това словосъчетание като методично, последователно и задълбочено запознаване с въпрос, който ми е любопитен. Предпочитам заниманието по една тема дълго време, а не скачането по няколко теми едновременно.
Как адаптирате теорията на спорта, за да бъде резултатно усвоявана от ученическата аудитория (новите генерации демонстрират като че ли повече прагматичност, отколкото настройка да се втурват из дългите коридори на теоретичното съдържание)?
Опитвам се да давам кратък и ясен пример, който е свързан с друга област от живота, и по-лесно да разбират и запомнят най-важните неща. Когато има възможност, използвам насочващи въпроси, за да достигнат сами до правилния извод.
Според мен най-важното, което трябва да усвоят, е да мислят. Дори нещо да се забрави, с разсъждение може да се достигне до някакъв извод. Този извод може да е грешен, но следващият опит ще е по-успешен. Затова задавам въпрос: „Кой е най важният (силният) мускул в човешкото тяло?“. Това е подвеждащ въпрос, разбира се. Моят отговор е мозъкът.
Спортът и инженерството – режим на тялото и режим на мисълта: в кое бяхте по-добър и къде са сегашните Ви акценти
Категорично в спорта бях по-добър. Като инженер работих твърде малко време и не се развих достатъчно, за да сравнявам със спорта. Работата ми като инженер беше интересна, но с демокрацията нещата за мен се промениха и аз се върнах в спорта. Сега съм учител и съдия по джудо.
Републикански шампион в джудото и републикански в „Последният печели” или телевизионният триумф е нещо повече за Вас?
Да съм републикански шампион по джудо, е много повече. „Последният печели“ е изключително приятно преживяване, което „оправда“ дългите часове пред телевизора, както и всичко, прочетено от мен. Беше невероятна емоция, която се доближи до състезанията, в които съм участвал. За известно време се почувствах „звезда“. Хора ме спираха да ме поздравят или да се снимат с мен. Много трогателно и приятно!
Кои основни фактори изграждат спортиста, ако съпоставите и етапите, през които сте минали?
По този въпрос е говорено много. Аз ще акцентирам на някои неща. Много харесвам думата мерак. За мен е важно спортистът да има мерак. Тук включвам мерак да се развиваш, да искаш да научаваш все повече и повече. Мерак да стискаш зъби и да преодоляваш всички пречки и трудности, които в нашата страна са много. Мерак да запазиш интереса и любопитството към това, с което се занимаваш.
Важно е да попаднеш на добър треньор, който да те преведе през всички подводни камъни по твоя път. Важно е да „уцелиш“ подходящ национален треньор и национален отбор и да ти помогнат да се развиеш максимално.
Преподавате в Спортно училище „Васил Левски” – Пловдив, училище за шампиони, нарекохте го в тв ефира най-успешното спортно училище в страната. Каква линия предопределя постиженията на учещите в него?
Действително, ние сме най-старото и най-успешното спортно училище. Най-много шампиони са завършили Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив. Ако трябва с две думи да определя линията, която предопределя постиженията, това е „Непрекъсната работа“.
Слоганът на Спортното в Пловдив е „Чрез спорт към успех” – да погледнем към прочита му: от една страна, спортът те превръща в успял човек, и от друга, спортувай, но и учи уроците си. Вашето мнение?
Всеки спортист развива много свои качества по време на кариерата си. Колкото и успешна и дълга да е тя, има живот и извън спорта. За да бъде човек завършен като личност, трябва да учи и уроците си. Аз съм твърдо убеден, че развитието на личността чрез уроците помага за успеха в спорта. Качествата, развити в спорта, носят „дивиденти“ в живота. Нашият слоган може да бъде чудесна „мантра“ за всеки човек, независимо дали е шампион в спорта.
Извън функциите в професията Георги Неделчев е …
Щастливо женен само от 37 години и щастлив дядо с две внучки. Търсещ нови занимания и предизвикателства като играта „Последният печели“.