Книгата е посветена на 170-годишнината от рождението на Вазов и излиза със знака на „Жанет 45”. Художественото оформление е на Христо Гочев.

От днешна гледна точка седемдесетте и една години, които преживява Вазов, може би не са кой знае какво възрастово постижение, но в страна като България, където мнозинството от творците умираха млади, достигнатата от него възраст бе наистина сама по себе си постижение. За българските литературни мерки тази възраст бе библейска и „патриарх“ е наистина другото му популярно прозвище, пише Светлозар Игов, професор по славянско литературознание и един от водещите историци на българската литература, критик, поет, романист, есеист, антологист, преводач и популярен университетски преподавател

Личността на Вазов предизвиква към нови интерпретации анализаторите, а с появата на „Патриархът”  Светлозар Игов, носител на Вазовата награда (2012), отваря още една траектория във вазовознанието, имащо фундаментално значение в българското литературно пространство.

Вазов е великолепен художник – пластик и изобразител, но той е много повече учител и проповедник на своя народ, съвсем не в смисъл на някакъв досаден морализатор. Със своето творчество той утвърждава основната система от национални нравствени и исторически ценности. И нещо повече – утвърди самата литература. И то в два смисъла. Утвърди автономния социален статут на писателя. И литературата – като жанрово-художествена система,  сочи текстът в „Патриархът”.