Сложното взаимодействие между биологичните механизми на човешкия мозък и социо-културните процеси, оформящи поведението, идентичността и обществените отношения, формират ядро в тематичните линии на новоизлязла монография по невросоциология. Изданието насочва как мозъкът прави обществото възможно,  по какъв начин социалната среда, културата и човешките взаимодействия влияят върху мозъчната дейност и как самият мозък участва в изграждането на социалната реалност?

„От неврон до общество“ е първият том на монографията „Невросоциология“. Излиза със знака на УИ „Св. Климент Охридски”. Емил Георгиев разглежда развитието на социалния мозък в еволюционна перспектива, проследява историко-епистемологичните предпоставки за възникването на невросоциологията, очертавайки и теоретичните и методологическите й основи. Въобще интердисциплинарното изследване на връзките невронаука – социология се оказва област, която привлича значително вниманието на световната академична общност.

Монографията извежда „Изгубеният мост: социалната теория на XIX век и зараждането на когнитивната невронаука”, „Критическото огледало: социологически образи на мозъка”, „Невидимата ос: епистемични мостове между мозъка и обществото” и продължава към „Между синапса и структурата: сблъсъкът на две познавателни парадигми”, анатомията на афекта, невронната социалност като път на невросоциологията, възникване и обособяване на невросоциологическото поле и как социалният мозък прави обществото възможно, отразявайки една еволюционна история… Социалният мозък е видян в историята на прадедите, а интерсубективността в ролята си на невронна конструкция на социалния Аз. Двойката мозък и пол показва „невробиологични корелации и социални предразположения”!