Сред диференциалните признаци в сферата на научните изследвания върху актуални проблеми на съвременната педагогическа наука опорна позиция формира антропоцентризмът. Както е известно, това понятие устойчиво присъства в съвременния хуманитаризъм и особено в лингвистиката, където сега тезисите са за доминация на антропоцентричната парадигма, субституирала системоцентричните подходи, характерни за езикознанието в голяма част от предходното столетие.

В центъра на много теми е човекът със своето развитие, потребности, възможности и взаимодействие със средата, слага акцент проф. д-р Владимира Ангелова, декан на Педагогическия факултет в ПУ и заместник-ректор по качеството и атестацията. Според посоченото от нея на осъществената преди няколко дни конференция с мото „Наука, образование и креативност“ все по-важна става и позицията на  въпросите, отнасящи се до социално-емоционалната подкрепа, приобщаването, технологичните промени и новите измерения на творчеството.

Научното познание създава основа за преосмисляне на утвърдени подходи, образованието превръща това познание във възможност за развитие, а креативността насърчава търсенето на нови решения, извежда проф. Ангелова.

От една страна, научните постижения да бъдат представяни по достъпен начин, е необходимо положение, а от друга, съществена е и ролята на образованието при формирането на такъв тип личности, които са ефективни носители на съвременното знание и едновременно запазват собствената си креативност, преодоляват границите на постигнатото, разширявайки гносеологичните хоризонти, става ясно от посланията на университетското ръководство към домакините на форума.

Педагогическият факултет подготвя бъдещите специалисти, които ще развиват образователната система, лаконично подчертава проф. д-р Станимир Кабаиванов, зам.-ректор на Пловдивския университет.

Пленарният компонент на форума на педагозите от ПУ се фокусира върху качеството на предучилищното образование и приемствеността при прехода от детската градина към училището.