Неврологичните симптоми са чести при коронавирусните епидемии – през последните 2 години са докладвани случаи на остър некротизиращ енцефалит, остър дисеминиран енцефаломиелит (ADEM) и стволов енцефалит, свързани с COVID-19. Ето защо невролозите и лекарите, които работят с пациенти с коронавирус, трябва да внимават и за вероятни по-тежки усложнения, сред които и енцефалит, произтичащи от тази вирусна инфекция, информира проф. д-р Пенка Атанасова, началник на Клиниката по нервни болести при УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив.
Eнцефалитът е възпаление на мозъчната тъкан, изискващо незабавна лекарска намеса. Най-честата причина за заболяването са вирусните инфекции, като в редки случаи причинители могат да бъдат и други микроорганизми – бактерии или гъбички. Клиничната картина включва: главоболие, фебрилитет, повръщане, епилептични пристъпи, количествени нарушения на съзнанието, психотична продукция, огнищна неврологична симптоматика и други сигнали, поясняват невролозите. Първоначалните симптоми при някои от докладваните случаи на пациенти, положителни за SARS-CoV-2 и развили като усложнение енцефалит, са били фебрилитет, задух и миалгия, а по-късно и прогресивно замъгляване на съзнанието.
Неоткритият навреме и нелекуван енцефалит е животозастрашаващо състояние, което често води до летален изход или инвалидизация, подчерта проф. Атанасова. В Световния ден за борба с енцефалита тя посъветва проследяването на пациенти, засегнати от епидемията SARS-CoV-2, да включва и внимателна оценка на централната нервна система.
Заболяването, причинявано от този вирус, продължава да изненадва с различни клинични симптоми, които варират от асимптомна инфекция до тежки неврологични усложнения: енцефалит, менингоенцифалит, енцефалопатия, мозъчно-съдови заболявания, епилептични пристъпи, разстройства на нервно-мускулното предаване и синдром на Гилен-Баре (автоиммунно заболяване, което се характеризира с внезапно начало и прогресиращо засягане на периферните нерви).
Независимо от последствията върху нервната система, проф. Атанасова смята, че инфекцията от SARS-CoV-2 рядко води до сериозен енцефалит. Интерпретацията за първите случаи на COVID-19 енцефалит е противоречива, защото неврологичните усложнения може да се дължат на системния възпалителен процес, а не на директна мозъчна инвазия. Пациентите с COVID-19 обаче могат да развият остър менингоенцефалит без откриваем SARS-CoV-2 или друг вирус в ликвора (гръбначно-мозъчна течност). Другият механизъм за развитие на този енцефалит при пациенти с COVID-19 е тежко възпаление с цитокинова буря. Ранното откриване и лечение на менингоенцефалитите е от решаващо значение и за предотвратяване на хеморагичната некротична енцефалопатия, която протича фатално, подчерта проф. Атанасова.
Въпреки че окончателната диагноза вирусен енцефалит до голяма степен зависи от изолацията на вируса, това е трудно при COVID-19, тъй като разпространението на SARS-CoV-2 е преходно и неговият титър в церебро-спиналния ликвор може да е изключително нисък, поясни специалистът. Следователно диагнозата се основава предимно на неврологичния статус и анамнестичните данни. Провокираният от SARS-CoV-2 имунологичен отговор може да причини възпаление и оток на мозъка, което да доведе до промени в съзнанието. С изчистването на вируса и в резултат на лечението мозъчният оток постепенно намалява и съзнанието на пациента върви към подобряване.
SARS-CoV-2 продължава да поразява различни органи и системи дори след фактическото излекуване на пациента, добавя проф. Атанасова. Това наложи обособяването на т. нар. „ПОСТ-КОВИД“ синдром, който е разностранен и с неясна дългосрочна прогноза на този етап. Енцефалитът и в частност този, причинен от SARS-CoV-2, невинаги може да бъде предотвратен, но рискът може да се намали с ваксиниране.
Клиниката по нервни болести е основен център за диагностична, лечебна, консултативно-методична, профилактична, научно-изследователска и обучителна дейност по нервни болести. Екипът й осигурява навременно, качествено и ефективно обслужване и проследяване на хоспитализираните болни с неврологични заболявания, с оглед подобряване продължителността и качеството им на живот.
Клиниката по нервни болести осигурява 24-часова денонощна спешност и разполага с приемно-консултативен кабинет, разположен в База II на УМБАЛ „Свети Георги“, и клиничен стационар с 2 отделения – за лечение на остри мозъчни инсулти и по обща неврология.
В Отделението за лечение на остри мозъчни инсулти са обособени сектор за интензивно лечение с 6 легла и съдов сектор с 8 легла, с възможности за 24-часово мониториране на жизнените показатели на пациентите и готовност за рутинно провеждане на интравенозна тромболиза при остри исхемични инсулти. Отделението по обща неврология разполага с 24 легла.
В Клиниката има 8 клинични лаборатории, които разполагат с необходимата съвременна апаратура и богат методичен арсенал за провеждане на високо специализирани изследвания както на лежащи, така и на амбулаторни пациенти.
Световният ден за борба с енцефалита се отбелязва като ден за осведоменост за това опасно заболяване, от което всички можем да бъдем засегнати пряко или косвено. За първи път е честван през 2014 г. по инициатива на Обществото по енцефалит във Великобритания.
Енцефалитът се приема за опустошително неврологично състояние. Всяка година в света от него заболяват по около 500 000 деца и възрастни хора. Смъртността е висока, а оцелелите могат да останат с мозъчно увреждане, което води до епилепсия, умора, когнитивни затруднения или проблеми с паметта и личността.
През миналия век „мистериозното“ заболяване, както са наричали тогава енцефалита, е отнело повече човешки животи, отколкото са жертвите на Първата световна война. Медицината в Европа по това време е безсилна пред летаргичния енцефалит – т.нар. „сънна болест“. Българинът Иван Раев обаче е единственият в света, който фигурира в медицинските сведения от 30-те години на ХХ в. като успешен лечител на тежките последствия от този енцефалит на базата на разработена собствена билкова рецепта от Atropa belladonna, известна още като силно отровното „лудо биле“.