Народната носия потвърждава функцията си на информационен индикатор
Форемно поликолорие става ингредиент на „Българската хубост – 55 образа в носии“. Визуално-формената пъстрота взема експозиционен формат в Етнографския музей.
Петдесет и пет кукли са „дрескодирани” в миниатюрни модели на традиционни мъжки и женски костюми, имащи автентична спиритуалност. Своеобразието отразява богатото етнографско наследство в зоните на родното изобразително народомъдрие.
Всяка от тях пресъздава характерни за различните региони на страната облекла, цветове, шевици и накити, разкривайки неповторимата красота и многообразие на местните традиции, конкретизира за куклите доц. д-р Ангел Янков, директор на РЕМ. Посоченото несъмнено отвежда към идентитетиката на локалоцентризма като местен „кодекс” и в българската етнокултура.
Експозицията подчертава и многообразието на традиционното българско облекло – от трите основни разновидности на женската носия (двупрестилчена, сукманена и саяна) до мъжките белодрешна и чернодрешна носия, посочват етнографите от РЕМ. В тяхната интерпретация народната носия е повече от елемент на всекидневието, тъй като носи информация за потеклото, местожителството, възрастта и общественото положение на притежателя.
Адиционално, това може да бъде възприемано и показател за нейната ознакостеност и знакофункционалитет. Най-новата експозиция на Регионалния етнографски музей – Пловдив, онасловена „Българската хубост – 55 образа в носии“, се открива на 16 ноември от 12:00 ч. в музейния Филиал на ул. „Съборна“ № 20. Входът е свободен, посочват домакините.
Експонатите за изложбата са дарение от Румяна Герчева, майстор на художествените занаяти към Регионалната занаятчийска камара – Шумен. Инспиратор за нея се е оказала етнографската карта на Христо Вакарелски от 1942 и майсторката си поставя сериозната задача да одухотвори маркираните от големия наш етнограф области чрез миниатюрни образи на традиционни носии от целостта на българския етноареал. Румяна Герчева комбинаторно прилага разнотипови техники, имащи установеност в традицията – плъстене, шита дантела (кене) и везба.
С внимание към всеки детайл и характерните регионални особености тя създава кукли със собствен облик, превръщайки ги в своеобразни посланици на българската култура, анализира Грозделина Георгиева, уредник в РЕМ. Произведенията са представяни на множество занаятчийски форуми и печелят почитатели у нас и и по света.