Без изборни процедури – в неотехновремето само с клавишни действия, а преди с моливо-писалкови. Причудливите свойства на езика носят добри резултати в художествената дискурсивна глазура, но понякога стават шоу сърпрайзи с модели на изписването.
В горещата пловдивска температурност нефилолог, докато адиционира сметанов привкус на кафето, пита дали правилно е изписано „секретар ректор”, забелязал го в официален текст с информативен характер. Няма как да е правилно, реагират няколко филолози от кафе трапезинга. Такова название е алогично. Оказва се, че „секретар ректор” назовава административното лице, техническия секретар на съответния ректор. В повечето случаи секретарят е лице от дамски пол, но мъжкородовият номинатив идва от принципа на маскулинизацията и социофакторите за установяването му, повлияли върху родовото класифициране. И така „секретар ректор” всъщност следва да бъде „секретар на ректора” – членуването в случая е задължително, тъй като преди това текстът сочи наличието на ректорско име – респективно фигурата на ректора е въведена. Детерминативният артикъл, макар и определян като анафора, принадлежи към основните средства на текстовия дейксис, артикловата генеза е дейксисна, а и анафората е модифициран дейксис. Ако изписването е пък „секретар-ректор”, то тогава има съвсместяване на две несъвместими функции – секретар и ректор: също алогично – по енциклопедичната информация. Потвърждение за семантичната мотивираност на артиклизацията.
Структурите, които по правило се изписват без дефис – като модела „къща музей, студент първокурсник, автор модернист”, често „правят шпагати” на пишещите и те ги грешат. Така в скорошен формат на националното външно оценяване тестово художникът експресионист, деартиклизиран, беше едно от препятствията пред бъдещите кандидати за студенти, където между ингредиентите на художниковоекспресионистичното съчетание стоеше дефисът. Неправилната правописна практика с малкото тире, или дефиса, за този тип структури се наблюдава неведнъж в различни текстове и принципът на аналогията е подвеждащ. Правилото е бързодействащо и усвояемо. Артиклизираш първата съставка и след като „художник експресионист” става „художникът експресионист”, а изразът носи логично и граматично правилно съдържание, то моделът е бездефисен. Това важи и за високочестотното „кандидат-студент” и „кандидат-студенти”, които в образователни платформи са раздефисизирани и кандидатското автоматично отпада, а субектите се превръщат в студенти, преди да са станали студенти. По същия начин и ръководителят на една катедра може да се остатуси в цяла катедра, след като е неутрализиран дефисът: вместо от „ръководител-катедра” окупацията е от „ръководител катедра”… Чудно нещо е езикът, но по-чудати са ресемантизиращите „изобретения“!