Издателство „Изток-Запад” прави достъпни в превод на български трактатите от Бащата на медицината. Хипократовите „Трактати” са измежду новите заглавия на издателството. Книгата съдържа Закон,  За медицинското изкуство, За древната медицина, За природата на човека, За здравословния режим, За течностите. Посветена е на българските лекари и техните ежедневни усилия и себеотрицание за опазването на живота, поясняват издателите.

Преводът от старогръцки, уводът и бележките са на Ирена Станкова. Направен е по изданието „Loeb Classical Library“: „Hippocrates“, Volume I (Loeb Classical Library, No. 147); „Hippocrates“, Volume II (Loeb Classical Library, No. 148); „Hippocrates“, Volume IV (Loeb Classical Library, No. 150).

Славата на Хипократ се дължи на елинистическите учени от Александрийската библиотека, събрали в „Хипократов корпус“ (Corpus Hippocraticum) над 60 съчинения, написани в периода 450–350 г. пр. Хр. от различни автори от гръцките медицински школи в Книд и Кос, както и от италийските школи в Кротон и Сицилия. Александрийските учени отбелязвали различния стил и противоречивото съдържание в трактатите, като смятали, че едни съчинения са дело на самия Хипократ, а други – на негови съвременници и последователи. Както лекари, така и граматици изработвали речници и пишели коментари към изданието. Векове по-късно в Рим по времето на император Нерон те са каталогизирани от лексикографа Ероциан, който съставил и речник на термините. Истинското признание за Хипократ води началото си от римската епоха с възхвалата му в съчинението „За медицината“ на Авъл Корнелий Целз, въвежда в тематиката Ирена Станкова

Любознателният читател у нас получава изключителен дар. За пръв път на български излизат трудовете на Хипократ, при това преведени направо от старогръцки, езика на Бащата на медицината. Друго достойнство на изданието са уводът и коментариите към всеки от трактатите, улесняващи възприемането им. От край време се спори дали медицината е изкуство, или наука. През дълговечното ѝ развитие непрекъснато се е изменяло съотношението между установяването и анализирането на фактите, от една страна, и изкусния подход, породен и закрепен от опита, от друга. Тогава, в зората, на остров Кос, родното място на Хипократ, и в Тесалия, където той работи, интуицията, а също плодоносното хрумване и правилата, осенени от натрупаните наблюдения, са били водещи в лечебната дейност, посочва проф. д-р Филип Куманов, дм, дмн.

Из „Закон” на Хипократ

→  Този, който истински желае да изучи медицинското изкуство→, трябва да притежава природни качества, да премине обучение, да живее на благоприятно място, да бъде възпитаван от детска възраст, да бъде трудолюбив и да разполага с време. Най-напред се изискват природни качества, защото, когато природата се противопоставя, всичко е напразно, но щом природата напътства, пътят е най-добър; обучението в изкуството се нуждае от умствени усилия, наставления от детска възраст и място, подходящо за учене. Към това се прибавят трудолюбие в продължение на дълго време и природно влечение към науката, за да донесе обучението узрели плодове.

→  Изучаването на медицината е подобно на това, което се ражда от земята. Природните ни качества са като почвата, наставленията на учителите са като семената, възпитанието от детска възраст е като навременната сеитба, мястото за учене е като храната за растенията от заобикалящия ги въздух, трудолюбието е като земеделието, а времето ги подсилва и храни.

→  Свещенодействията се разкриват само на посветените; не е позволено да се показват на хора, преди те да са въведени в тайнствата на знанието.