Многоизмерните фигури, превърнали се в семантични величини, валидират значението на присъствие в науката. Достолепно присъства на международната лингвистична сцена и докторът на филологическите науки проф. Стефана Димитрова. Родена в България и водещ златен медалист от езиковата гимназия, тя попада в един от световните теоретични центрове на езикознанието – в школата на Владимир Андреевич Звегинцев. И това отваря пред нея широките коридори на интернационалното, на срещи с бележити умове. Съдбата я дарява с шанса да води разговори с The Father of the Modern Linguistics – Роман Осипович Якобсон, със знакови имена на руската и на американската лингвистика. Да изучава тънкостите на индианските езици, да стига да умозаключения, контрапунктиращи с наложени под една или друга форма постановки.

Стефана Димитрова създава стотици текстове, повечето от тях в сферата на теоретичната лингвистика. Познанията й върху теорията, школите, терминологичните им кодове, използването на няколко чужди езика, сред които, от една страна, славянските, от друга, английски, немски, френски, и способностите да бъдат четени текстове и на други езици, в комбинация с техниката и концептуалността на погледа върху егоантропоцентричното явление естествен език превръщат изследователството й в репрезентант на символна категория. Изследваната от нея Хипотеза на лингвистичната относителност и моделно-иновационната текстовост на големия й докторат, посветен на пресупозициите на дискурса, на подтекстовите значения, са асоциативни теми.

Нейна е монографизацията на теоретичната прагматика в българоезично издание. Ръководството на серия сборници – върху въпросите на текстолингвистиката, идиолекта, езика и манталитета, детската реч също й принадлежи.  Принадлежат й и въпросите на антисистемата, асистемността и вибриращите зони в езика, микроправилата, но в макроинтерпретация.

Носител на детерминираща креативитет генеза – дъщеря на преводачката Божана Димитрова и писателя Петър Димитров – Рудар,  Стефана Димитрова отрано влиза в контакт с изкусните параметризации на мисълта. А изкуството е от големите й пристрастия, особено изобразителното, където също поставя азовистични знаци.

Усещане за непостижимост на личността, знанията и идеите е изпитвал всеки, докоснал се човешки и професионално до проф. д.ф.н. Стефана Димитрова. Присъствието й в световната лингвистика след десетилетия на безкрайна посветеност на науката за езика й дава основание да по-гледне към него така, както малцина други могат да го направят. Затова тази книга е своеобразно продължение на разговорите на проф. Димитрова с проф. В. А. Звегинцев, с Р. О. Якобсон, Д. Болинджър, К. Чвани, Т. М. Николаева, Г. А. Золотова, А. В. Бондарко – с цялата плеяда от колоси на съвременната лингвистика, пише в предговора си към “Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова” доц. д-р Енчо Тилев.

Достолепие на интелектуалното, комуникационното и интерпретационното. Големият учен от български произход и с международно присъствие в лингвистиката празнува своята 90-годишнина!