Сред най-трудно уловимите теми на хуманитарната наука е поставяна (не)преводимостта между изкуството на словото и изкуството на образа. Такъв акцент слага доц. д-р Богдана Паскалева в анотацията към „Книгата и филмът в западния литературен канон. Случаят Декамерон” от доц. д-р Огнян Ковачев. Литературоведът е създател на магистърската програма „Литература, кино и визуална култура”, изучавана във Факултета по славянски филологии при Софийския университет. Специализира в оксфордския колеж „Крайст чърч“, изследовател и гост-преподавател в Пенсилванския университет, Филаделфия, САЩ, лектор по български език, литература и култура в Школата по славистика и източноевропеистика (SSEES) в Лондон.

Според филмовия критик и изследовател на киното доц. д-р Александър Донев изследователски център на монографията е въпросът за филмовата адаптация в контекста на отношенията кино – западен литературен канон и този тип творчески трансформации са разгледани не само в широк литературноисторически и кинематографичен контекст, но и като основополагащи културни процеси, свързани с еволюцията на повествователните практики и художественото мислене. Факт са проникновената детайлност на литературоведския анализ и задълбочената интерпретация на теоретичната традиция, анализираща спецификата на филмовата адаптация. Оригиналните идеи и блестящият стил на автора превръщат срещата с тази книга в естетическо преживяване, добавя Александър Донев

Паралелно са поставени редица сериозни теоретични въпроси и в техния отговор е изградена стабилна терминологична мрежа. Централно място в нея – като явления, понятия и процеси – имат литературният канон и филмовата адаптация. Вълнуващите прочити на ключови литературни и филмови творби, както и виртуозната стилистика, с която авторът изгражда аргументите си, придават на книгата онази лекота, която прави четенето удоволствие, есенциира Богдана Паскалева.