Към острова на думите се насочват филолози. Поредното издание на традиционната конференция за студенти и докторанти сега фокусира върху Пенчо Славейков. „На острова на думите – история и модерност“ е мотото, скок от 30 участници, сравнено с 2025, регистрират организаторите за 28-та реализация.
Двудневният форум, години наред реализиран във вековносемиотичното пространство, познато като Дом на учените – Пловдив, в най-новия етап се провежда в Ректората на Пловдивския университет. Конференцията стартира утре – 21 май, а организаторската традиция принадлежи на Филологическия факултет и Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов”.
Увеличава се значително броят на бакалаврите, пожелали да се включат в конференцията, отбеляза в аванс проф. д-р Красимира Чакърова, заместник-декан на Филологическия факултет, изведоха медийно домакините.
Конкуренцията на участващите 88 автори в изследователското събитие оценяват две журита – по езикознание и литературознание, конституирани от 25 учени при съотношение 9 лингвоарбитри и 15 литературоведи.
За пловдивския научен форум идват от Софийския, Шуменския, Югозападния, Великотърновския, Бургаския държавен университет, Института по български език и Института за изследване на населението и човека при БАН. Естествено, част от програмата са и партиципанти от различни образователни програми на Паисиевата алма-матер. Оповестено беше международно участие – Венета Костадинчев, учеща в него „Английска филология”, 1. курс, представя „Псевдоинтелектуализмът в „По-широко поле за борбата“ на Мишел Уелбек и инсел интернет пространствата”.
„Лицата на Пенчо Славейков“ е тематичният акцент на среща разговор с литературоведите проф. д.ф.н. Иван Русков и доц. д.ф.н. Младен Влашки. Книжни презентации и промотиране на конференцийния годишник, осми поред и съдържащ докладите от предходното издание, също са в програмата.
Ивелина Стоева е избрала „Лекувания и магии в ръкописи на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Гергана Толумбаджиева се насочва към „Омонимията като основа на китайския хумор”. „Българските и немските пословици като огледало на съвременната обществено-политическа реалност” привличат вниманието на Венцислава Писачева. „Образът на чужденеца във фразеологичната система на съвременния български език” е предпочитанието на Деница Христова.
„Съюзите като част на речта в българската граматична традиция” са във фокуса на Мила Микова, докторант по съвременен български език, в Институт за български език при БАН.
Магистърът в „Актуална българистика“ Мариос Рисианос преферира да говори „За релацията между категориите време и вид в новогръцкия език (с оглед онагледяването ѝ със схеми)”.
Рая Христова представя „Абект и семиотично пространство в „Жълтият тапет“ на Шарлот Пъркинс Гилма. Към „Да се разказваш чрез отсъствието: напуснати пространства в текстове на Чезаре Павезе и Албер Камю” води слушателите Мария Игнатова.
Тереза-Рада Келбечева слага доминация върху „Интерпретативни преводи на заглавието на романа Le bel obscur от Каролин Ламарш. Интимният разказ в един съвременен френски роман”, а Катерина Мушева извежда „Спор(т)ното викане и мълчание в приобщаване на величавото”.
