Център за дистанционно обучение (ЦДО) с включени 64 електронни курса за магистърски програми в сферата на общественото здраве създаде Медицински университет – Пловдив. Основаването на Центъра е по проект по договор № BG051PO001-4.3.04-0035 – „Създаване на система за ефективно дистанционно електроннобазирано обучение на магистри по обществено здраве” и се реализира във Факултета по обществено здраве на МУ – Пловдив. Стойността на включените дейности е 707 254,78 лева, а финансирането беше осигурено по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” чрез Европейския социален фонд.
Това поясни на заключителната пресконференция по проекта днес – 8 декември, ректорът на МУ – Пловдив и ръководител на проекта – проф. д-р Стефан Костянев, дмн. Той подчерта, че основната заложена цел е била да се повиши степента на социализация и трудова реализация на кадрите в сферата на общественото здраве, като се създадат условия за професионално самоусъвършенстване и учене през целия живот.
Проектът се изпълняваше в продължение на 2 години, в този период бяха разработени електронни модули за дистанционно обучение в 64 курса за магистърските програми на Факултета по обществено здраве”, поясни доц. Нонка Матева, дм, координатор „Учебно-методическа дейност“ по проекта. Разработени са технологична и информационна инфраструктура, софтуер и учебни ресурси, които да гарантират ефективността на е-обучението. За да обезпечи експертния си ресурс, Медицинският университет в Пловдив е подготвил преподаватели и експерти, които да прилагат електронните методи на обучение – 15 хабилитирани лица, 21 с образователно-научна степен „доктор” и 25 нехабилитирани, както и трима души административен и технически персонал.
Освен ЦДО по проекта бе създадена и многофункционална интернет базирана интегрирана учебна платформа за провеждане на електронно обучение в Медицинския университет, базирана на технологичния стек от продукти на Microsoft, предоставящ пълно технологично покритие на всички компоненти на завършена информационна система за управление на учебно съдържание и учебен процес.
Резултатите от проекта бяха представени нагледно в рамките на пилотен демонстрационен курс за електронно дистанционно обучение с над 200 участници, на които бяха раздадени изчерпателни ръководства за работа в новата е-среда, посочиха от екипа на проекта.
Само по себе си дистанционното обучение не е иновативен метод на преподаване, уникално е въвеждането му във Факултета по обществено здраве, каза проф. д-р Стефан Костянев. Той припомни, че Факултетът по обществено здраве е единственият в рамките на висшето училище, който предоставя задочна форма на обучение, паралелно с редовния прием на студенти в държавно регулираните специалности. По-голямата част от дипломиралите се във ФОЗ са практикуващи медици, на които електронно базираните курсове предоставят възможност да придобият по-висока образователно-квалификационна степен или втора специалност без да се откъсват от жизнената и работната си среда”, подчерта доц. Бианка Торньова, дп, координатор „Качество и контрол на обучението“ по проекта.
„Дистанционната електронна форма на обучение със сигурност ще привлече нови курсисти във факултета и ще гарантира трансфер на курсове и акредитация. Ползата за студентите от въвеждането на е-базираното обучение ще е достъп до нови информационни източници и иновационни методи на учене, а преподавателите ще придобият изследователски опит в една нова научно-приложна дейност“, обясни деканът на Факултета по обществено здраве и координатор по проекта – проф. д-р Румен Стефанов, дм.
За периода на проекта реални потребители на новата услуга „дистанционно обучение чрез електронни форми“ са били над 400 студенти в магистърски програми на ФОЗ, като 200 от тях са успешно завършили минимум по 5 дистанционни курса.
В презентацията на проекта проф. Костянев посочи сред перспективите – нови дистанционни магистърски програми и специализации в следдипломно обучение; трансфер на е-ресурси (в т.ч. мултиезикови) със сродни специалности чрез съвременни образователни технологии; стимули за създаване на електронни ресурси; внедряване на виртуална среда в клиничните дисциплини и видеоконферентни технологии.