2019 започна за Пловдив с евростоличен престол на културата. Поликолорие от светлинни ефекти визуализира в рецепцията на милиони тв зрители хилядолетния град във вечерта на неговия старт като Европейска столица на културата 2019.

Медицинският университет показа, че е ефективен по Фонд „Научни изследвания”. Малко след това МОН отличи МУ – Пловдив, ситуирайки го сред най-изявените участници в програмата на Европейския съюз „Хоризонт 2020“. Академичната институция има значителен опит в разработването и изпълнението на международни, национални и с европейско финансиране проекти.

Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство се превърна в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев”. Така висшето училище по изкуства започна да носи името на своя академичен проектант и първи ректор на ВМПИ, предходник на Академията. Решението за преименуването й в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ българските народни представители взеха с пълно мнозинство.

Финалът на „Хляб за надежда“ бе с пътуваща изложба и месене. Проектът на Народно читалище „Димитър Благоев – 2008 г. – град Пловдив“ интегрира 16 събития за 6 месеца и над 350 човека от различни възрасти около магията на хляба.

Тематичната изложба „Изкуство и наука в атласите по анатомия на човека“, презентирана в Аудиторния комплекс на МУ – Пловдив, привлече сериозен интерес от страна на студентите по медицина. Изложбата представи 17 издания на анатомични атласи, публикувани в периода 1901 – 1971.

Живописецът Васил Стоев рисува с бои за коса върху 12-метрова Стена на красотата, рамкирана с 10 символа на Пловдив. Италианският фестивал на красотата и прическата бе тематично обвързан с естетическите послания на инициативата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Фестивалът репрезентира и възстановка на дамската прическа в Пловдив през хилядолетията.

Констатираха високата ефективност на Педагогическата академия при медиците. Постдокторанти и млади учени придобиха ефективни способности за научни изследвания и за включване в международни научни проекти. Със създадената Педагогическа академия Медицинският университет – Пловдив продължи обученията за успешна научна кариера в Докторантското училище. В Педагогическата академия се обучаваха и хабилитирани преподаватели за придобиване на знания и изграждане на умения за научно ръководство на докторанти, както и трансфер на технологии. Продължихме изграждането на институционална идентичност, заяви през април проф. д.м.н. Виктория Сарафян, зам.-ректор по научноизследователската дейност. С „ДОКТОРАНТ – 2” бе поставено началото на по-нататъшни проекти, проучвания и публикации. Чрез проекта МУ – Пловдив разшири ролята и функциите на Докторантското училище и съществуващите традиции в подкрепа на всички целеви групи, заяви чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, ректор на Медицинския университет.

Университетът стартира и строителството на нов учебен корпус. Локацията му е в базата на  бул. „Васил Априлов” 15А и се очаква да започне функционирането си през есента на 2020. С новия корпус Катедрите по биология, физика, биохимия, биофизика и химия ще бъдат ситуирани на територията на централната сграда на висшето учебно заведение. Домакините анонсираха, че се предвижда в основата на корпуса да бъде създаден и дейта център

Световна пианистка свири в Културния център на Радио Пловдив. Датчанката Кристина Бьорке дойде като специален гост на Международния поетически фестивал „ОРФЕЙ“ – Пловдив 2019 за едночасов концерт.

Професор биолог седна в ректорското кресло на „Цар Асен” 24. Делегатите на Общото събрание на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” дадоха вота си за проф. д-р Румен Младенов. Той  получи 84% – 250 гласа „За” от гласувалите 297 делегати. С 268 гласа проф. д-р Асен Рахнев бе преизбран за председател на Общото събрание.

Двуезичен албум „Пловдив през обектива на първите фотографи“ стана артполиграфически факт. Пловдивската народна библиотека посвети албума на 140-годишнината от създаването си. Двуезичното луксозно издание в обем от 274 страници включва 172 фотографии и е изработено по най-високите стандарти на полиграфическо изпълнение. Консултант на изданието е Иво Хаджимишев, един от най-известните съвременни български художествени фотографи. Албумът съдържа фотоси, направени от автори, работили в Пловдив в периода отпреди Освобождението до 20-те години на XX век. Издадоха го Народната библиотека „Иван Вазов“, Държана агенция „Архиви” и Дирекция „Регионален държавен архив” – Пловдив.

С нова локация се осъществи фестивалът „Пловдив чете”. През 2019 почитателите на литературата изпитаха удоволствието от негового 17-то издание. Шатрите бяха разположени на Малката главна, а маркови издателства показаха най-новите си заглавия и най-доброто от листата на своите издания.

Фестивала на студентите франкофони посрещна Медицинският университет. Пореден престиж за пловдивските медици, а Франкофонският фестивал се проведе за първи път в страната. Университетската агенция на франкофония е най-голямата световна университетска мрежа, с над 900 академични институции от петте континента.

Китайска делегация посети Пловдивския университет. Нови перспективи за сътрудничество в научноизследователската дейност със съдействието на компанията Huawei анализираха на академична среща в Пловдив. Сътрудничество ще се реализира в центровете по технологии към Пловдивския университет и Политехническия институт Шънджън, като бъде съпроводено и от съответно обучение на студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“ и Политехническия институт Шънджън. Всяка година  преподаватели и специалисти от китайското висше училище и Huawei посещават Пловдивския университет и провеждат обучение на студентите от Физико-технологичния факултет от специалностите „Телекомуникационни и информационни системи“, „Телекомуникации с мениджмънт“ и „Информационно и компютърно инженерство“ по съвременни мобилни комуникации и технологии.

В Пловдив пристигнаха представители на българските училища по света. Годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) се проведе на 27-и и 28-и юли. Форумът сложи наслов „Съхранението на българския език и родовата памет по света – път към Родината“. Асоциацията го организира в партньорство с Министерството на образованието и науката и ПУ „Паисий Хилендарски”. В конференцията участваха над 120 представители на българските училища от цял свят.

Древният и вечен Пловдив за 25-и път стана сцена на фолклор от различни континенти. Международният фолклорен фестивал оповести собственото си четвъртвековие със звук, ритъм и танцувална грациозност. Дефилета и концерти отново обагриха Главната, фестивалните сцени и голямата сцена на Античния театър.

Поетиката на образа се визуализира в Националните есенни изложби. За изкуствоведа Красимир Линков изложбите са сред най-характерните и устойчиви форуми на съвременното българско изкуство. Началото им отвежда към декември 1967, когато възрожденската къща на ул. „Д-р Чомаков“ № 5 посреща експозиция от акварели на именития Георги Божилов. Три години след това, есента на 1970, са осъществени няколко самостоятелни изложби на територията на Старинния Пловдив. Първоначално експозициите са с названието Камерни изложби в Стария град. Артфорумът сравнително бързо се налага и привлича националното внимание, през 1976 в неговото реализиране се присъединява и Съюзът на българските художници. Експозиците са наречени  Национални есенени изложби.

С минимализъм в българската живопис стартира новата изложбена зала „2019“, ул. „Гладстон“ №32. Творби, принадлежащи към най-добрите постижения в областта на минималистичната живопис от 75 години насам, бяха презентирани в продължение на месец в Пловдив. Националната изложба имаше мото „Минимализмът в българската живопис 1944 – 2019”.

Монографии „зазвучаха” в НБ „Иван Вазов”. Виртуозът на рояла Ромео Смилков свири със свои възпитаници в конферентната зала на НБ „Иван Вазов”. Там бе премиерата на три фундаментални заглавия. Двете от тях са монографии   –„Клавирната музика на Димитър Ненов” от проф. д-р Ромео Смилков и „Клавирните ансамбли на Николай Стойков” от д-р Велислава Стоянова. Пловдивската публика се сдоби и с новото издание на Каталога, съдържащ творбите на композитора маестро Николай Стойков, в който са синтезирани произведенията му от 1966 до 2019.

Евронощта продължи с мото „Учените в триъгълника на знанието”, а художникът Атанас Хранов разкри новите си пристанища. Именно „Пристанища” озаглави той изложбата си, подредена в артгалерия-музей „Филипополис”.

„След Рим е Тя”. Това мото избра за своята експозиция от скулптура и живопис Цвятко Сиромашки. Популярният скулптор, автор на множество паметници на известни личности, ситуирани в Пловдив, осъществи тази изложба след 15-годишно „затишие” в сферата на изложбените изяви. „След Рим е Тя” експонира скулптурни композиции, пластика и акрилна живопис и бе първото публично презентиране на творбите.

Кръгла маса, изложби и музика ознакостиха 140-годишнината на НБ „Иван Вазов”. Десетки поздравителни адреси от високозвани институции пристгинаха в библиотеката. Посоченото в тях препотвърди престижа на тази своеобразна институция, съхраняваща знанието под формата на мислови светове в разножарнови издания.

Руският има сложна граматика, важно е да се схване логиката, конкретизираха преподавателите русисти Рада Чобанова и д-р Енчо Тилев. През 2019 те издадоха сборници с тестове по руски език, съответстващи на нивата от Европейската езикова рамка. Изданията са факт със знака на „Колибри”. Сборниците съдържат и CD.

С Почетен университетски плакет бе удостоен италианският топдизайнер Алберто Веделаго. Той изнесе лекция в Пловдивския университет. Топдизайнерът говори пред бъдещи юристи, икономисти, студенти от други специалности и граждани. Алберто Веделаго е създател на иновативен метод, при който сътворява облекло не само по контурите на тялото, а взема данни от емоционалната, психическата, духовната същност на човека. Моята задача е да помагам на мъжете да открият собствения си стил, изразявайки индивидуалността си. Аз не се занимавам с мода – тя изисква следване на тенденции. При мен фокусът е върху откриването и открояването на спецификите на личността, категоризира Алберто Веделаго.

Студентски форум дискутира международното хуманитарно право в началото на ноември. Домакинство даде Юридическият факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, а форумът бе част от проект „Динамика в развитието на международното хуманитарно право” на фонд „Научни изследвания” към Пловдивския университет. Съорганизатор на проявата е Българският червен кръст. Регионалната делегация на Международния комитет на Червения кръст в Белград също подкрепя провеждането на събитието.

Експонати от Специални сбирки разгледа чуждестранен гост в Пловдив. Редки и ценни образци от колекциите на НБ „Иван Вазов” бяха селектирани във връзка с визитата на Тон ван Влимерен, директор на Обществената библиотека в Утрехт, Холандия, и президент на ЕБЛИДА. Гостът бе посрещнат от Димитър Минев, директор на НБ „Иван Вазов“, и видя ръкописи от ХI–ХIХ век, на пергамент и хартия, възрожденска литература от периода 1806–1878 г. Интереса на холандския институционален посетител привлякоха картички от 18-и век, с изгледи от холандски градове, книги с образователен характер, които описват Холандия и холандските търговци от 17 век.

Медицинският влезе в библиотеката на Ватикана. Английската версия на алманах бе предадена лично на  Светия Отец. Пълният комплект алманаси включва оригинални екземпляри на изданията, посветени на годишнините на Медицинския университет. С осъществяването на тази инициатива МУ – Пловдив се нареди сред академичните институции, копие от чиято история се съхранява в библиотеката на Ватикана.

Грандконцерт спектакъл направи АМТИИ хореографията по случай 45 години от основаването на катедра „Хореография”. Произведения на проф. Кирил Дженев, проф. Петър Луканов, проф. д-р Даниела Дженева, проф. д-р Антон Андонов, доц. д-р Желка Табакова са включени в концерта.

Това е признание и за хирургията в България, категоризира  професорът, влязъл в Кралското дружество. Проф. д-р Росен Димов стана единственият действащ лекар у нас, член на Кралското дружество по хирургия – Лондон. Проф. Росен Димов е български лекар с международно признание, който гради кариерата си в България. Той е началник на Клиниката по хирургия в УМБАЛ “Каспела” и преподавател по хирургия в Медицинския университет – Пловдив.

„100 на 100 пловдивчани“ в Зала „2019“. Кураторският проект е на Костадин Отонов. Експозициятастотици посетители видяха през втората половина на декември.

Руският център влезе в киноакция. На повече от 1500 площадки в Русия и по света в периода от 15-и до 25-и декември се проведе „Ден на късометражното кино“. Центърът за руски език и култура при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ се присъедини към проекта с прожекциите на четири руски късометражни филми (с английски субтитри) от тематичните програми „Щастието съществува…Част 2“ (6+) и „Необичайни истории“ (16+).

Популярно тв лице поведе Общото събрание на АМТИИ. Поста зае проф. д-р Любомир Караджов, избран с мнозинство от 80 %. Днес той преподава в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, а зрителите на Българската национална телевизия помнят сегашния професор и като едно от водещите лица в ефира на БНТ – Пловдив.

„Тийнейджърският мозък” се насочва към читателите. Издателство „Изток-Запад” дава възможност те да се запознаят с тийнейджърския мозък. Едноименното заглавие предстои да излезе, преведено на български. Преводът е осъществен от Ина Димитрова. От издателството анонсират, че книгата ще се появи в началото на 2020, а очакваната дата е 6-и януари. Автор на „Тийнейджърския мозък” е Франсис Йенсен, ръководител на Департамента по неврология в Университета на Пенсилвания. Франсис Йенсен била е професор по неврология към Харвардското медицинско училище и директор на отдела за транслационна невронаука.

„Тийнейджърският мозък“ разкрива как научните открития не само ни освобождават от общоприети митове за подрастващите, но и могат да са от практическа полза за тийнейджърите и техните родители.