Философска оптика на пловдивски автор приближава, че „опознаването и самопознаването на човека е винаги незавършено”, а „постоянно, вечно – няма насищане и пренасищане. Движението и активността са фундаментални, субстанциални характеристики на човека”. С анализационния текст на проф. д-р Асен Карталов новият брой на вестник „Пловдивски университет” отразява 90-годишнината на професора. Роден е в Ракитово 22.01.1933. Завършва „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски. Дългогодишен преподавател в алма-матер, автор на няколко монографии.
В интерпретацията от „Къде е човекът…?” субектът човек се явява „различен в подобието и подобен в различието… Подобието е относително постоянна качествена определеност… Но различието е нужно да се опознава непрекъснато… Човекът е и социокултурен, исторически феномен… Всяко историческо време се проектира върху (в) човека, рисува специфичния му, неповторим образ”, задава координати на интерпретацията професорът философ.
В своите книги той се фокусира върху етико-психологически понятия, които стават и заглавия на негови монографии –„Завистта“, „Самотата“, „Академичната свобода“, „Страхът“, „Мълчанието“, „Личност и звание“, „Къде е човекът…?“.