Датчанин чува бавна мелодия. Непознатата за него музика го привлича отведнъж. Унася се в изпълнението, но като човек на теорията, поглежда звуконосителя. Мелодията я изпълнява българин, записът е на грамофонна плоча. Предизвикан е интересът на датския слушател. Той се оказва музикант, фаготист, мултиинструменталист. Името му е Питър Бастиан. Тръгва да открие кларнетиста с баладата.

Началото на 70-те, къде ги съвременните комуникационни условия и визуализиращи средства… Логическата мисъл на скандинавеца обаче го насочва към Българското национално радио – Радио Пловдив. Тактически взема илюстратора на своето идване –грамофонната плоча, показва я и след като я виждат, от екипа на радиото са наясно накъде се е насочил чужденецът. Избират кода на Леново за телефонна връзка с популярния тракийски кларнетист Никола Янков, ръководител на Леновската група. Леновчето кани датчанина да го посети в домашна обстановка. Питър Бастиан поема към търсената локация. Езикът на музиката е универсално средство – слязъл на леновска територия, още в първите минути на срещата си с Никола Янков Питър засвирва с уста бавната мелодия,  довела го от Скандинавието. Добре, но това не е достатъчно, ситуацията повелява – необходим е преводач! С посредничеството на транслейтъра, открит в Пловдив, всичко става ясно. Датският фаготист остава на двудневна визита. След година идва отново, шансът проработва още повече – Леновската група свири на сватба в Болярци. Открива ги, записва документално. Такова е началото на инструменталното приятелство между Никола Янков и датчанина, продължило почти половин век.

А преди девет десетилетия, на 15 април 1932 г., в Леново е роден снажният кларнетист, придобил национална слава. Никола Янков Цветков (1932-2020), наричан често Леновеца и/или Леновчето, е представител на сватбарската музика. Започва да свири на кавал, но го тегли към кларнета. Първия инструмент купува от дядо Иван Новаковеца. При сделката имал половината пари, но новаковският свирач е готов да вземе останалите след това…

По онова време, втората четвърт на XX в., на върха в сватбарското музициране е кларнетистът епоха Рамадан Лолов. Негови изпълнения звучат по радиото, записва множество грамофонни плочи, гастролира в чужбина и досега присъства в изследователския интерес. Та Рамадан е човекът, когото Никола търси – да учи занаята от майстор, от първа ръка! Не станал обаче пазарлъкът: за да покажат тънкости, майсторите искат насреща сериозна натурална отплата. Не достигнала вършитбата!…

Леновчето обаче е свирил пред погледа на Рамадан, който  бързо вижда дарбата му. Следва школа при Асен Димитров – Тополовеца. Доказан музикант, още се помнят неговите свирни, игривите мотиви, а по-съсредоточеният слух хваща в музиката на Тополовеца и по нещо от известната Кореняшка група на Карло Алиев, която задава тенденции в народната музика.

В средата на петдесетте години Никола Янков сформира Леновската народна група. Полъхът от Тополово пак се намесва в неговата музикантска съдба – от първите в състава и стимулатор е възрастово по-големият Райчо Расимов (Райчо Асенов) – този, дето поколения почитатели и досега знаят като бай Раиф.

Много музика изсвирва през годините Никола Янков – за фонда на Българското национално радио, издават го на грамофонни плочи, канен е във фолклорните предавания по телевизията. Извън ефира слава печели особено по поречието на река Марица, където стават големите сватби с хората на няколко ката. Неслучайно този факт на популярността е влязъл към анотацията, написана от Захари Захариев, за малката грамофонна плоча. В нея са Милевско хоро, Леновска ръченица, бавна мелодия – трапезна и Араповска ръченица.

Мотивът Леново стои устойчиво в музикалния светоглед на Никола – Леновската ръченица и Леновско хоро са от водещите творби в дългосвирещата плоча на групата, като с тази ръченица и с бавната „Заплакала е гората” той е в „Популярни тракийски кларинетисти” – издания на Балкантон. Сватбарският тракийски стил, мегданските хора, ръчениците от старопатриархалното село, развивани във времето и звучащи на кларнет, бавните мелодии, Кольовите бавни мелодии, образуват неговия  инструментален репертоар. Той често поглежда и към родопската музика, но и това въобще не е случайно. Леново е баш до Родопите, а диренията за потеклото на населението, дошло на територията на някогашното Китенлъка, които в съвремието прави волейболният треньор Кръстьо Момчилов, отвеждат навътре – към планината. Та ето я закваската с родопското звучене, с пристрастието на Никола към бавната родопска мелодия, сложена в грифа на кларнета. В Леновската група години наред свири популярният родопчанин Крум Янков, акордеонист и певец. Даже правят родопско турне.

Леновската група дава много на българската народна музика. През тази школа минават Атанас Стоев и Миньо Георгиев, със състава свири Димо Колев – наложил саксофона в сватбарския оркестър, композиторът и диригентът Тодор Пращаков и още десетки имена, имащи присъствие на сватбарската сцена и не само на нея.

Запазено място дава на цигулката ръководителят на Леновската група, виждайки в този инструмент ключова роля. Така по прокарания път от Райчо Расимов цигулари са Райчо Джангозов, още един от тополовската академия, и Мишо Михайлов. В анализационни разговори Никола Янков е признавал, че е привърженик на  „груповото свирене”. Може би и затова соловите му включвания са по-краткотрайни, като багра от солиращ кларнет в общооркестровия подход към безграничието в сватбарския фолклор.

С Леновци пеят големите Недялка Керанова и Пенка Павлова, при концерти и тв предавания на сцената до тях са и други доказани гласове. Най-дълго вокалистка на състава обаче е Иванка Богданова (1942- 2022), с която Никола влиза в семеен формат. Именно тя става активният фактор през 1990 Леновският оркестър да направи първия си гастрол в Дания, макар и Питър Бастиан да ги е поканил значително по-рано. Зареждат се периодични турнета. Датският мултиинструменталист пренася със саунд естествената атмосфера от музиката на Леновеца в електронни носители и я валидира с датски показател.

В Дания групата осъществява редица концерти. Скандинавците разучават нашата музика, мистър Бастиан е направил свой състав, в музикалната селекция са и балканските ритми, но българските под въздействието на леновската вълна имат предимство. В „датската” банда на Никола през годините са акордеонистите Енчо Иванов и Емил Панджолов, Тодор Пращаков, кларнетистът саксофонист Димитър Димитров (Малкия Ибрям), саксофонистът Миньо Георгиев  барабанистът Иван Велев и техни колеги. Към състава се присъединяват също акордеонистът Румен Брашнаров и гайдарят, тромпетистът  и саксофонистът Христо (Тинко) Коритаров. Двамата са вокалистите в наскоро създадената песен за популярността на Леновската група. Клипът е сниман в Леново, откъдето тръгват първите появи на Никола Янков, за да го наредят сред прочутите имена от тракийската област, откривани от читателя в монографията на етномузиколога Лозанка Пейчева, озаглавена „Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена”. Тази стара фолклорна музика, преминаваща през своите преображения – от темперамента на патриархалното хорище, през неконкурируемата сцена на тракийската сватба, та до многопосочните междуконтинентални адресати. В това времево и територийно пространство е ситуирана и музиката на Никола Янков – Леновеца!