Д-р Велислава Стоянова: Адекватното пресъздаване на клавирните аспекти в камерното му творчество предполага не само виртуозитет, но и широка осведоменост
Концертната почит към Николай Стойков влиза във второ измерение. На 23 юни се навършиха 90 години от рождението на известния български композитор, определил себе си като пловдивски. Във втория том на „Студии, статии, интервюта”, след като му е зададен въпросът „Къде е разликата между почетния гражданин на Пловдив и почетния пловдивчанин Николай Стойков?”, маестрото е лаконичен: „Не виждам разлика. Аз съм ПЛОВДИВСКИ КОМПОЗИТОР!”.
Николай Стойков бе широкопараметрична личност и локализирането на неговата фигура е повече условно, отколкото реално. Що се отнася до себепризнанието за пловдивски композитор, то релацията между Стойков и пловдивскостта като артистико-спиритуална валоризация е поне двуфакторно детерминирана – в биогенезиса на композитора и социогенетичните мултипликации на неговата интелектуалност. Богатата му визитка и музикалните постижения са достатъчно известни, името на Николай Стойков асоциативно стои у генерациите изпълнители, учили в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство още от създаването й като Висш музикално- педагогически институт.
В нововековието композиторът става субект на елегантна екипност с елегантния пианист проф. д-р Ромео Смилков. Творческият дует, разширяван от изпълнителското присъствие на преките ученици на Ромео Смилков, се превръща в релефна реалност на композиторските инвенции и инструменталното им пресъздаване.
Ромео Смилков като пианист, педагог и музикален изследовател е прекрасна случайност в живота ми да срещна ерудиран душеприказчик – чрез слово и музика; творческа личност с неограничена интерпретаторска дарба. Със своята богата надареност се нарежда на първо място в групата от български изпълнители на ЕВРОПЕЙСКО НИВО… – интерпретира в интервю композиторът Стойков.
От своя страна, проф. д-р Ромео Смилков е автор на монографията „По бели и черни” – текст върху клавирното творчество на Николай Стойков. За настройката на Стойков към клавирната транскрипция в други публикации извежда, че процесът на транскрибиране при него е дълбок вътрешен творчески импул и най-често във форма на клавирна обработка, а пианото може да се определи като любим инструмент за композитора с оглед на многобройните му клавирни произведения.
Дисертационно, под ръководството на проф. д-р Ромео Смилков, и впоследствие като монография д-р Велислава Стоянова разглежда клавирни аспекти в камерната музика на Николай Стойков. Тя подчертава, че адекватното пресъздаване на клавирните аспекти в камерното творчество на Стойков предполага не само виртуозитет, но и широка осведоменост – за съвременните композиционни техники, драматургичния замисъл, формообразуването, композиционните средства и клавирния стил на творбите. Предпочитанията на композитора към клавирните ансамбли (и към камерните жанрове като цяло) са свързани двуизмерно с комуникативността: публичната рецепция на жанра и естеството на изпълнителската практика.
Пианистката и още представители на новата вълна в изпълнителското изкуство участваха през юни тази година в първия концерт по случай 90-годишнината от рождението на композитора, състоял се в Първо студио на Радио Пловдив на 23 юни.
Символиката повелява и сега – на 1 октомври – в Международния ден на музиката и поезията – Стойков е автор на няколко поетически книги в модерна форма – зазвучава вторият концерт, посветен на личността му.
Eстествено, модератор е проф. д-р Ромео Смилков!
