Изразът Бъдни вечер и запазването на едно интересно изразяване в българския език

Azytbukitevedite

Изразът   Бъдни вечер  принадлежи към устойчивите словосъчетания. Той е с високочестотна употреба, особено във времето на зимния празничен календар. Днес е Бъдни вечер.!

В старобългарския език съществителното вечер е от мъжки род. Тази своя характеристика то запазва в някои български говори, където и днес вечер е сред мъжкородовите имена. Диалектите показват различия в родовата характеристика на едносрични или двусрични съществителни имена, завършващи на съгласна. За диалектните системи са налице трансформации на рода – от мъжки в женски и обратно. Тези промени са се осъществявали неравномерно и по различни пътища, откъдето се е стигнало до формалното разнообразие за родовата принадлежност на съществителните имена в  диалектите на българския език. Има случаи, когато съществителното вечер функционира и в мъжки, и в женски род, а това е характерно за диалекти, които са част от голям езиков ареал.

 И така, данните на териториалните говори и връщането към граматическия род в старобългарския език дават информация защо изразът е Бъдни вечер. Същото положение съществува и при израза  Добър вечер. Съществителното вечер се явява в мъжкородова принадлежност, но тук тя е запазена с оглед на израза като устойчиво словосъчетание.
За Бъдни вечер има още един момент, който е полезно да се отбележи. С какъв статут е изгласният облик –и. Това е морфема, тъждествена по функция на морфемата –и в изрази като Нови хан, Добри дол. По смисъл тази морфема носи изконното значение определеност, конкретизиране и води началото си още от структурата на старобългарските, а и от по-рано – от формите на т.нар. дълги прилагателни в праславянския език, който не е писмено засвидетелстван. Тази теоретична подробност привеждаме, за да покажем и способността на езика да съхранява граматическите особености и техните показатели през своя многовековен развой. Така че в Бъдни вечер имаме граматически изразена  индивидуализация и конкретизация със значение “точно  тази вечер”, притежаващо и ритуално–символни роли. Функцията за индивидуализация и конкретизация се съдържа именно в морфемата –и, която, от своя страна, в голяма степен е сродна по функция със съвременните членни морфеми при съществителните имена.

Устойчивите съчетания Бъдни вечер и  Добър вечер  показват езиково състояние от по-стар период, разкриват особености в развоя на езика – тенденции на запазване и изменение, като насочват и към езиковата етнопсихология, която е утвърдила тези изрази и граматически, и смислово в лоното на националната културна традиция и в езика като нейна активна система.