Гласовит е актът на будителството! С многогласието си – историческо, културно, възрожденистко, преливащо във формите на съвременността, моделирана от разноформени иновации.

Дефинициите синтезират, синтезите знакостят. Мисия е Будителството! И синкретизъм! В това ни убеждават гласовете на приелото и развило го възрожденско. Паисиевият призив да се знае родът, да се знае езикът, с отгласни степени зазвучава в „Написаното остава. Пиши правилно!” – в именослова на подкаста на Института за български език. Преди дни гласът на водещата – проф. д-р Ана Кочева, потомка на възрожденските и будителски фамилии Миладинови и Хаджови, артикулира, в положителния смисъл, разбира се, синкретизъм, потенциално разграничим само в диалогова индивидуалност. Епизодът, в който гостува гл. ас. д-р Атанаска Атанасова от Секцията за българска лексикология и лексикография, и с пловдивска релация, сложи сред тематичните акценти контекстуално преобразяващите се значения на „така че” и следовната му пунктуация.

Може ли да ни разкажете с конкретни примери така че нашите зрители да не страдат от информационен дефицит … – прозвуча в репликата на проф. Кочева. Двете дами, активирайки езиковедската си реакция, се засмяха в усмихнатост. Оставихме без пунктуационно оформяне израза, тъй като в такъв формат той потвърждава синкретизма. И продължаваме с контекстуализациите: Може ли да ни разкажете с конкретни примери така, че нашите зрители да не страдат от информационен дефицит …  (да бъде разказано по такъв начин – облигаторна запетая след така) и  Може ли да ни разкажете с конкретни примери, така че нашите зрители да не страдат от информационен дефицит (така че като семантичен еквивалент на каузатива за да и на детерминативната дума следователно). Изначалният синкретизъм с потенциалните сегментации така, че и така че въобще не е случаен, както и синкретизмът на така че чрез за да и следователно. Композиционната единица така че комбинира елементите на прономиналния адвербиум така и на съюза че, а компаративната лингвистика от времето на Боп установява големия прастар клас на указателните корени, където семантичното ветрило е отворено доста широко под интеграторната роля на генерализираната деиктичност. Именно затова и композиционното така че се семантизира контекстуално в модусите „за да” – каузативът съдържа указателност, „следователно” повече от следователно изразява конклузивната доминация.

Будителството носи вековен синкретизъм, а „Устност – писменост във възрожденската култура” от литературоведа доц. д-р Здравко Дечев, неопаисиевец в Пасиевата алма-матер, трасира  безлъкатушно пътеките към възрожденизма и неговата будителскоконцептуализираща духовност с умногласно описменостяване – „подетата през Възраждането народна „свестеност” обема (…) идеологемите за настойчиво обособяване на територии”… Тук, в територизациите, стои устойчиво и синкретизираната територия на словесността! Сцената, процесуалните стихии на съзидаването и посланическото. Предавано и препредавано будителство, будителство – мисловно и действено!