В средновековнобългарската епоха се втурва читателят на ново историческо издание. Историкът Веселин Асенов осъществява сериозен анализ на запазените данни и въз основа на извори и археологически открития отваря широко двери за поглед Средновековието чрез „Грях и забавление в средновековна България”. Книгата се оказва резултат от дълголетни проучвания и осъществени консултации с доказани специалисти в сферата на медиевистиката.

„Грях и забавление в средновековна България” става текстовизуална сцена как аристокрацията и работещото население прекарват свободното си време. Историческата наука е интерпретирала Българското средновековие с множество публикации в различни жанрове, но ежедневието на средновековния български човек и неговото свободно време сега са с плътен фокус в обектива. Той слага хайлайти на лова, различни видове игри, ролята на литературата… и още тематични линии.

Употребата на алкохол и физическата интимност се разглеждат през призмата на църковното влияние, уяснява анотацията на издателите от „Българска история”. Ловът е дефиниран като празник за аристокрацията.  Ловуването запазва функцията си да бъде източник за набавяне на храна, какъвто е от най-дълбока древност, и същевременно надгражда тази роля. Формирането на аристократичен елит довежда до появата на прослойка, която има повече свободно време от работещото население и може да го прекара в търсене на някакво предизвикателство за способностите си. Ловът е една такава възможност, където благородниците могат да изпробват уменията си в едно противоборство с див звяр – човек срещу животно, интелект срещу инстинкт. За средновековния аристократ има две начинания, които се отличават като достоен начин за прекарване на времето – войната и ловът. Първото обаче е скъпоструващо, свързано с немалко рискове, и поради това предпочитанията на българското дворянство обикновено се спират на лова като средство за развлечение, осведомява наративът.