Лейбълът визуален артист номинира категоризационно автора на “Too many portraits“ – Константин Константинов. Известни музиканти и художници, колекционери и духовни лица, представители на бизнеса и политиката потвърдиха с присъствието си поканата на организационния екип. От 17 април до 6 май в Залите за временни експозиции на Градската художествена галерия, ул. “Княз Александър I” 15, е експозицията като един от компонентите в проекта на Константин за трилокационно презентиране. В неопарадигмена тоналност са и творбите му, а жанровият сдвоеж от живопис и пластики валидира многоизмерна инвенция. С устойчивото присъствие на сатурирана експресивност, хард колорподходи и овладян техницизъм във формопостигането. Авторът е намерил релевантния код на комбинаториката традиционна живопис – експериментално, като фреквентно регистрира позициониране между фигуративното и абстрактното. Водещ принцип при него е импровизацията, но притежаваща паралел в многослойни натрупвания, което води до модифицирането в модернистичен визуалитет на рецептивната кумулация.

Константин Константинов е един от най-интригуващите и иновативни съвременни български художници, впечатляващ със способността си да съчетава традиционни техники с модернистични концепции. Творчеството му е богато пропито с експресивност, символика и цвят, което го прави лесно разпознаваемо и провокативно, посочва Деян Павлов, куратор на изложбата. Интерпретационната му фокусировка сочи още, че „Too many portraits“ представя завладяващо изследване на идентичността чрез повторение и прекомерност. Събирайки плътен набор от произведения, изложбата предизвиква традиционната портретна живопис, като разтваря разпознаваемите черти в изразителни жестове и многобройни пластове и повърхности.

С умножаването на лицата индивидуалността започва да се фрагментира, отразявайки съвременно състояние, оформено от постоянната циркулация на образи. Въпреки това визуално претоварване, всеки портрет запазва усещане за интимност, внушавайки мимолетни срещи между обекта и зрителя. Инсталирана като съвкупност от среди на натрупване в комбинация с визуални паузи, „Too many portraits“ кани публиката да се ориентира в напрежението между присъствие и заличаване, питайки кога пресъздаването престава да разкрива и започва да замъглява, подчертава Деян Павлов. И добавя за Константин, че работата му оспорва както конвенционалните рамки на визуалното пресъздаване, така и очакванията на зрителя, позиционирайки живописта като активна и критична среда в съвременното изкуство.