Той беше убеден в тайнствеността при създаването на изкуство. И самата дума изкуство имаше сакрално значение в рецепцията му. Анастас Константинов (1956 – 2017) рано излиза на международната сцена – времето го превръща в интерконтинентален изкуствотвОрец.
29 март е рождената дата на големия художник, а още оповестяването на откритата на 17 март макроекспозиция в Залите на Градската художествена галерия – Пловдив, разположени на символната Главна, се оказа събитие с ускорен резонанс…
Неговата цел беше абсолютната интензивност на битието. Това можем да видим в картините му – акцентира антропологът д-р Достена Лаверн. Според нея в изкуството той избира пътя на риска, на ръба на хаоса, но без капитулация пред него – създател е на живопис на ръба на самия ръб, където формите се разпадат, а символите се раждат наново – автентични, без имитация.
Моята гениалност се дължи на психомоторна преумора на емоциите и свръхдинамичност на съзнанието – заяви в разкриваща дефиниция през 2014 световноизвестният художник, реализирал в средоточието на хилядолетно старинния Пловдив своеобразие от изкуство, дух и въздействия, познато с марката галерия „Анастас”.
Стилът му е определян като неподражаем и интегратор на тракийска мистика, християнска символика и експресивна мощ на цветовете. Тази нестандартност всъщност продуцира стандарти на авторство и те му донасят международна валидация на художническо присъствие – Германия, Швейцария, Белгия, Испания, Франция, Италия, Финландия, Гърция…
В нововековието идва и ателието в Питсбърг. Там при първия гастрол през 2012 стават факт около 30 картини в различни формати. В Питсбърг осъществява две успешни изложби и в Америка излага само нарисуваното зад океана. Съвременната класика е оценена високо от американските експерти.
Анастас, хората, когато купуват твоите картини, не купуват картини, те купуват свобода! – изрича в един от разговорите им през годините скулпторът Ален Роа. Едва ли е случайно и че ознакостеното пространство на галерия „Анастас” има сатурирана мелодизация от джаз инструментал, от музиката на свободния човек.
Азовостта у Анастас Константинов притежава симетрична проява на авторова интенция и изобразителен резултат. Ти не рисуваш с бои. Ти си магьосник, алхимик, шаман, който танцува между небето и земята – са думите есенция на италианския галерист Микеланджело Чели.
Синкретизмът между демонично и божествено, християнско и езическо насища с нова символика и смисъл творбите на Анастас, посвещава тезис от интерпретацията на д-р Достена Лаверн. Несъмнено тук стои намереното от автора ноу-хау на функционализирана оксимороника.
Пловдивската артнастроена публика и чуждестранните гости на града имат възможност да видят в оставащите до финала на експозицията дни всичко това и нейното послание като нов прочит на творчеството му, побрало константно дълбочина и духовна мощ.
При голямото изкуство художникът стои комбинаторно – той е наратор и наратолог. В наративната си техника наратологизира, бидейки първият тълкувател чрез семантизацията върху изобразяваното. Анастас е заявявал в интервюта, че художникът е човек с мисия – медиатор, установил интуитивна връзка със звездите.
Малко хора знаят, че изкуството може да има пророческа функция. Художникът получава информацията преди останалите хора… – лаконизиращ е в интервю. Директен в езиковата номинация и владетел на стихийното изображение.
Белязаното свише изкуство е присвоило от хилядолетната роля на адаптиращия превод. И ако метафората статусизира абстрактното в по-лесно възприемаемо, то избраният художник прекодира в другоформие чрез подобието – подобието, видяно през рецепторите на декодиране.
Концептуално постигнатата изложба по случай 70-годишнината от рождението на художника съдържа емблематични платна и пластики. Сред тях са творби, притежание на художествени галерии и частни колекции, картини, създадени в Питсбърг.
Въображението ми може да бъде провокирано от сънища, съновидения, контакти с хора, разговори, пътувания, срещи на живо със световно изкуство, въвежда в шифрите на собствената си лабораторност и криптофакторите на инспирация той в едно от разширените интервюта. В същия текст заявява, че създаването на изкуство е осъзнаване на абсурда, който ражда истината. А това отвежда към перлокутивната функция на творбата и художника като перлокутор. Към изкусното в изкуството и изкусността на реторическия му калифонизъм.
