Снимка: екип на „Хермес“
В средата на октомври в книжарница „Хермес – Централ” бяха връчени наградите от Петия национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Поетесата Галина Вълчева – Димитрова спечели приза на Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”. От името на Факултета наградата бе връчена от езиковеда доц. д-р Красимира Чакърова, заместник-декан по учебната дейност.
Галина Вълчева е докторант по детска литература, завършва Българска филология. През 2012 г. участва в организирането и провеждането на Международен пътуващ семинар „По стъпките на Паисий”:Пловдив – София –Крагуевац – Нови Сад – Ковил – Сремски Карловци – Нови Сад – Банско – Асеновград – Пловдив, част от юбилейните чествания на Филологическия факултет към ПУ. Екип на БНТ2, който пътува заедно с участниците и заснема целия семинар. Излъчен е документален филм за събитието.
През последните 15 години участва активно в литературния живот на Пловдив, организира десетки литературни представяния в Стария град на писатели и културни дейци от страната, като Петър Анастасов, Никола Инджов, Георги Константинов, Ивайло Балабанов, Иван Есенски, Георги Ангелов, Ивайло Терзийски, поддържа връзки слитературни кръгове и клубове. Един от ръководителите на литературен клуб „Метафора” в Пловдив между 2004 и 2007г. Във връзка с творчеството и литературната си дейност е канена да участва в телевизоинни и радиопредавания по ПОТВ, Телевизия „7 дни”, Евроком, БНТ2, Дарик радио, БНР и др. През 2004-та, в рамките на Фестивала на книгата„Пловдив чете” поетът Иван Вълев и актьорът Стоян Миндов представят нейните книги в къщата музей „Златю Бояджиев”. Член е на Дружеството на пловдивските писатели,на СБП ина СБЖ.
Наградата на Филологическия факултет – удвоява ли се стойността й, ти си филолог от школата на Пловдивския университет?
Да, за мен тази награда има особена стойност. Винаги съм искала да уча филология, и то в Пловдивския университет. Когато трябваше да избирам да кандидатствам в София или в Пловдив, не се колебах изобщо. Обичам града не по-малко от литературата. За поезията – тя е неделима част от моя свят, откакто се помня. За мен е радост да усетя, че хората харесват и оценяват това, което съм написала. Когато пък признанието е получено и от професионалисти литературоведи – какво повече може да иска един творец? Наградата ми е особено скъпа и поради факта, че е от конкурса на името на Добромир Тонев – поет, който тепърва ще бъде преоткриван и от широката публика, не само от специалистите.
Филологът и поетът – как си взаимодействат?
Класическият стих не може да не бъде актуален независимо от времето, мястото и модерните тенденции, стига наистина да се удава на този, който си служи с него. Има ли идея, мярка и способности, всяка форма е добра! Мен лично, дори да звучи парадоксално, класическият стих не ме ограничава, а ми дава свобода да развия идеята си в дълбочина, не да я „разливам“. Писала съм и в свободен стих, понякога това е единствената форма, която „отива“ на замисъла. Въпрос на избор и на натюрел.
По въпроса за взаимодействията – в моя случай филологът е от огромна полза за поета. Понякога това се е оказвало решаващо, за да се осъществи изобщо една идея. Разбира се, не всеки филолог може да бъде поет, но при всички случаи широтата на зрението и дълбочината на мисълта, които дава филологическото образование, са незаменими. Влиянието на поета върху филолога също го има. То живее като неволно изкушение да изведеш на преден план образа и асоциацията. Мисля, че в това няма нищо лошо, стига да се „дозира“ правилно.
Добромир Тонев е емблематична фигура, не е пловдивчанин по потекло, но Пловдив го припознава за свой?
Добромир Тонев е поет по рождение, от национална величина. Няма как да не бъде емблематична фигура, където и да е роден и където и да е живял. Поетиката му е уникална. Затова неговият поетически глас е толкова универсален и безапелационен.
За „гласовете“ – като филолог, веднага асоциирам въпроса с няколко цитата от Библията и от емблематични творби на Ботев и Талев. За жалост, нерядко гласът на поета е „глас в пустиня“, но да не забравяме, че и в пустинята има човешко присъствие – кервани, оазиси – има живот. Гласът на поезията ми звучи „по библейски“. Все пак поетическото слово винаги носи в себе си притчата, и въпреки че не е дадено на всеки, винаги е било „чуваемо“. Иначе това изкуство не би съпътствало човечеството от най-древни времена. „Гласовете ви чувам“ – това е асоциацията ми за поетичния глас. И в най-дълбоката проза на живота, и в най-безнадеждните моменти от него поетичният глас може да внесе утеха и упование, тъй като носи усещане за съпреживяност.
На 19 октомври по идея на литературоведа доц. д-р Владимир Янев в Пловдивския университет бе организирана среща, посветена на 60-годишнината от рождението на Добромир Тонев. В 8-ма аудитория организаторите прожектираха и филм с гласа на майката на поета. Вечерта бе открита със стихове на Добромир Тонев , поднесени от доц. Янев. За поета говориха още проф. Клео Протохристова, проф. Огнян Сапарев, д-р Гергина Кръстева, Красимир Обретенов, Стойо Вартоломеев, Здравко Попов.