„Изкуство и дискусия. Окръжната художествена изложба в Пловдив от 1958 г.“, аранжирана в галерия „Капана” и разгръщаща „разказа“ за експозицията, състояла се на вододела на две „тезисни“ линии в развитието на социалистическа България, продължава още седмица. Възстановката е в близко съотвествие с предизвикалата петмесечна емоционална полемика в тогавашния печат – основно във вестниците „Отечествен глас“, „Народна култура“ и списание „Изкуство“, и в организираните обсъждания историческа експозиция. Втората половина на петото десетилетие бележи известно „размразяване“ в нормативните изисквания към изкуството на тоталитарната държава. Естетическите насоки са по-нюансирани, но остават в полето на социалистическия реализъм. Това се отразява и в противоречивото възприемане и даваните оценки на художествените факти от техните съременници, посочват инициаторите на проекта. Акцентирана е темата за контрола и творческата свобода, за нормативното налагане на „правилното“ изкуство и за точката на пречупване на духа, за артистичния избор и поетите лични рискове. В галерия „Капана” са голям брой автентични произведения от експозицията през 1958. Еквивалентно на тази Окръжна изложба, центъра и на сегашната оформя голямата картина на именития смолянски художник Анастас Стайков (1905- 1988), имаща заглавие „Мома се с рода прощава“, по-известна в легендаризираната история на произведението като „Родопска сватба“. Творбата става средоточие на възторжени и на съсипващи отзиви, изчезва от публичното внимание веднага след съдбоносната за автора ѝ изложба, но… по чудо оцелява. Спасена е с големи усилия от реставраторски екип и днес има статуса на ценностно експонирана в Художествена галерия – Смолян. Галерията от Орфеевите територии партнира в проекта на ГХГ – Пловдив. Куратори са Красимир Линков, изкуствовед и директор на ГХГ, и Милена Китипова, главен уредник на Галерията.
В залите на „Капана“ дигитално е представен реставрационният процес. Посетителят може да види немалка част от творбите – живопис, графика и скулптура – произведения от „историческата изложба през 1958 г. на художниците, преминали строгото сито на тогавашното жури. В сегашната експозиция стоят жанровете живопис, графика и скулптура, където личат имената на Златю Бояджиев, Анастас Стайков, Чавдар Пашев, Георги Михайлов, Тодор Гошев, Петко Абаджиев, Живка Пейчева, Ангел Томов, Нягул Станчев, Митьо Димитров, Неделчо Нанев, Ангел Коларов, Ангел Томов, Иван Кирков, Паскал Стружев, Георги Михайлов, Никола Колев, Стамо Проданов, Димитър Куманов, Димитър Павлов и още техни колеги. С творби от фондовете си участват и Регионалният етнографски музей – Пловдив, Националната галерия, градските галерии в Габрово, Кюстендил, Пазарджик, Ловеч и Търговище. Все произведения от „историческото” артсъбитие през 1958 г. на художниците, преминали строгото сито на тогавашното жури.
Изключително упорство да издирят, доколкото е възможно, автентичните картини от Окръжната изложба, цялата документация и драматичните отзиви в тогавашната преса, констатира в усилията на авторите на проекта доц. д-р Бойка Доневска, ръководител на катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия и задълбочен изследовател на художествения период. Според нея това е огромен шанс да се влезе в духа на времето. И паралелно да бъде подходено от съвременна гледна точка към онази изложба, е изключително трудно, категоризира доц. д-р Доневска, автор на част от текстовете в залата. Ожесточените спорове около картината на Анастас Стайков са факт, творбата се превръща в пробен камък за решаването на много проблеми – за творчеството, за проблемите за стила, като дискусията обаче постепенно отива в друга плоскост – към критериите, с които оценяваме изкуството: кой има право да съди за изкуството, кой има право да оцени неговото значение. След изложбата от 1958 година всичко е различно, говори се по различен начин, възприема се по различен начин. И днес ние имаме възможността да се намесим в този разговор от една съвременна гледна точка, колкото е възможно по-обективно, сочат тезисите на изследователя.
Анастас Стайков получава голяма подкрепа от Пловдив и пловдивската група художници, а тогавашната публика посреща творбата с адмирации. И днес родопчани много ценят и обичат картината, тъй като по думите на доц. д-р Сузана Николова прозиведението показва родопския дух, родопската любов, родопските обичаи.
Това не е само изложба. Това е един изключително задълбочен анализ на изследваното десетилетие. Повдига голямата тема – трябва ли държавата, политическата прослойка да поставя граници за изкуството? Какъв е ефектът от това в дългосрочен план, е позицията на Пламен Панов, заместник-кмет по култура, археология и туризъм на Община Пловдив.
„Мома се с рода прощава“ („Родопска сватба“, м.б., пл., 250 х 400 см) става катализатор на разнородната критическа рефлексия в изложбата. Всяка една от посветените на Окръжната художествена изложба от 1958 статии определя водещата си критическа позиция спрямо толямата композиция на Анастас Стайков, фокусират се спорните въпроси по отношение на темата, формата и стила, на авторския маниер и художествените средства, слага хайлайт доц. д-р Бойка Доневска в изследването си, насочено към проектния каталог, съдържащ проучвания и от други автори. Презентацията на каталога ще се превърне в част от продължаващата дискусия за изкуството, посочват организаторите. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар за 2026.
