Малко преди Нова година „Колибри” потопи отново читателя в света на женската сексуалност. Българският превод на едноименната книга на Франсоаз Долто, публикувана със същата издателска марка преди повече от две десетилетия, отдавна е изчерпан. Синтезната макроформулировка на заглавието го рейтингира в рецептивно предизвикателство.
За „Женската сексуалност“ се допуска да е най-теоретичното и най-приносното произведение на Франсоаз Долто. В него тя обосновава изграждането на т. нар. неосъзнат образ на тялото и осмисля мястото му в езика. Паралелно с това Долто проследява възникването и развитието на гениталното у жената – от раждането до старостта, като слага забележима фокусираност върху зрялата сексуалност.
Франсоаз Долто (1908-1988), завършвайки медицина, специализира детска психиатрия и е от водещите личности на френската и световната психоаналитична наука. Трудовете й вземат класически статус, а нейният оригинален принос към познанието за дълбинното у човека сто извън съмнение, става ясно от анотационните ремарки на „Колибри”. Животът и кариерата й са посветени на лечението, профилактиката и възпитанието на децата. Практикува, пише и стои твърдо зад „детската кауза“. Стартът на идеите й се открива в нейната дипломна работа – „Психоанализа и педиатрия“, следват книгите „Детство“, „Каузата на децата“, „Всичко е език“, „Евангелието и рискът от психоанализата“, „Играта на желанието“, „Трудно е да се живее“. Последовател на Фройд, тя работи и комуникира с Жак Лакан. Независимо че е от основателите на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция, тъй като заема свое собствено самобитно място в науката, отбелязват издателите. Преводът на „Женската сексуалност” е на Росица Ташева и Асен Чаушев.