Дашитамаго, Тахиаджиро и Кимпира ароматизираха рецептори
От Страната на изгряващото слънце четат „Доказани в традициите, иноватори в бъдещето“
Кисело мляко, направено в учебно-производствената база на Университета по хранителни технологии, сладко от рози и сапун с аромат на българска маслодайна роза подариха на японските си гости в УХТ. Пристигането им в Пловдив бе по покана на доц. д-р Михаела Иванова, ръководител на катедра „Технология на млякото и млечните продукти“, и организирано съвместно с Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Перспективи за сътрудничоство с Alma mater alimentorum вижда проф. Хиро Такахиши от Университет „Рицумейкан“ в Киото. Японският учен гостува като лектор в Стопанския факултет на СУ „Климент Охридски“. На визитата си под тепетата той бе придружаван от проф. Мария Йотова, преподавател във факултет „Гастрономия и мениджмънт“ към „Рицумейкан“. Гостите дойдоха и с двама студенти от Страната на изгряващото слънце – Тайки Хаяно и Рьоске Яманака.
Професор Такахиши остана впечатлен от базата на УХТ и преподаваните дисциплини. Той узна, че проф. Тоньо Гергинов е един от най-изявените учени на УХТ, който внедрява в Япония технологията за производство на българско кисело мляко, посочват от Университета по хранителни технологии.
Домакините репрезентираха този факт, публикуван със заглавие „Патент в Япония”, чрез „Доказани в традициите, иноватори в бъдещото” – двуезично издание по случай 70-годишнината от създаването на Висшия институт по хранително-вкусова промишленост, преобразуван впоследствие в Университет по хранителни технологии.
УХТ ректорът – проф. д.н. Галин Иванов, и международният му заместник – доц. д.н. Кирил Михалев, посрещнаха гостите. В разговора с тях се присъединиха и преподаватели от катедра „Технология на млякото и млечните продукти“. Готовност да бъде подписан меморандум за сътрудничество, който да включва и обмен на студенти, изрази УХТ ректорът.
Японските студенти влязоха в кулинарна функция, приготвяйки традиционни ястия от своята родина. Забележително, те активираха в компонентите и родното ни кисело мляко, и то произведено в университетската база.
Целта на посещението е обмен между нашите и тукашните студенти. В нашия факултет се изучава „Гастрономия“ и студентите ни искат да представят приготвени от тях храни с българско кисело мляко, поясни проф. Мария Йотова.
Японските студенти започнаха с Кимпира – нарязани на жулиени картофи, с добавено в соса кисело мляко, като това обикновено не се прави в Япония, информират от УХТ.
В южните острови на страната, където лятото е горещо, се консумира доста Тахиаджиро. Най-известната префектура с него е Миядзаки. Вдъхновени от таратора, студентите добавиха към ястието кисело мляко, гласи още информацията на УХТ домакините.
Те видяха и „Дашитамаго“, или японски омлет с малко зелен лук. Прибавянето на кисело мляко към това ястие го превръща в специално. Целта на студентите от Япония е да разширят използването на киселото мляко в традиционните японски ястия. Приготвените от тях гозби в лабораторията за кулинарни иновации към катедра „Биохимия и хранене“ впечатлиха с деликатния вкус всички, които ги дегустираха, акцентират от хранителнотехнологичния университет. В екипа на ястиеприготвящите японци влязоха и студенти от Университета по хранителни технологии със свои френски студенти, пристигнали по програмата Еразъм.
С колеги от Франция изследваме влиянието на екстракт от рози върху бяло саламурено сирене и по-конкретно консервиращия ефект. Целта е екстрактът да се използва като естествен консервант срещу плесени и дрожди, споделя третокурсникът Георги Георгиев от „Технология и качество на храни“, работещ с Тристан Жею от Университета Бург ан Брест, разположен в близост до Лион.
