Към езика като вселена и защо ролята на контекста е водеща в речевата реализация на смисъла, насочва къде са отговорите новият брой на изданието за образование, наука и култура „Пловдивски университет”. Публикуваният текст е съсредоточен върху луксозното издание „Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова“, излязло със знака на „Макрос”, 2022. В книгата говори интерпретатор, осъществил поредица срещи и диалози с много от колосите на световната лингвистика.
Езиковедът гл. ас. д-р Енчо Тилев, съавтор в изданието, вижда тази книга извън „обичайното лингвистично четиво в традиционен формат. „Вселената на езика“ може да бъде енциклопедия, може да се разглежда като историография на лингвистиката, като (авто)биография или неординарен разказ за най-човешкото в човека – Езика”.
За разликите между езикознанието, притежаващо история от хилядолетията, и теоретичната лингвистика. Какво следва, след като древногръцките мислители са овладели езиковите стихии, и дали е стихия работата на homo loquens. Не зависи ли всичко в нея най-напред от триадата аз – тук – сега – основната координатна система на прагматиката. Кога започва изграждането на езиковия изказ и кое е общото между това изграждане и конструирането на изказа. Налице ли са еднозначни дефиниции и колко абстрактни са граматичните категории. Езиковият релативизъм, лингвистичната относителност, как се проявява в идентичността на всеки език и влиянието в изкуството на превода, разкрива „Вселената на езика”.
Автори на въпросите в тези Диалози са гл. ас. д-р Енчо Тилев и Тенчо Дерекювлиев. С международно признатия лингвист – доктора на филологическите науки проф. Стефана Димитрова, те насочват вниманието на читателя в различни посоки на теоретичната лингвистика, историята на езикознанието, взаимовръзките в лингвистичната структура, процесите на концептуализация и категоризации. Диалогът с Диалозите показва контекстуалните преображения на смисъла.
Фокусирайки се върху личносттта на проф. Стефана Димитрова, д-р Енчо Тилев е убеден, че нейното присъствие „в световната лингвистика след десетилетия на безкрайна посветеност на науката за езика й дава основание да погледне към него така, както малцина други могат да го направят. Затова тази книга е своеобразно продължение на разговорите на проф. Димитрова с проф. В. А. Звегинцев, с Р. О. Якобсон, Д. Болинджър, К. Чвани, Т. М. Николаева, Г. А. Золотова, А. В. Бондарко – с цялата плеяда от колоси на съвременната лингвистика”.
